Не сте ли мечтали, докато четете на детето си за седемдесет и втори път приказката за трите прасенца, изведнъж седемте козлета да им дойдат на гости и изобщо да се случи нещо неочаквано, приказката да промени така познатия си ред и порядък, и всичко да стане по-многолюдно и весело?
Е, създателите на мюзикъла „Вдън горите“ са направили точно това: взели са приказките за „Рапунцел“, „Джак и бобеното зърно“, „Пепеляшка“ и „Червената шапчица“, разбъркали са ги с вълшебната пръчица на феята и се е получила една дълга, странна и непредсказуема история.
Понеже никога не надрастваме съвсем любовта си към приказките, бях много любопитна да видя какво ще се случи в тази миш-маш история. Може би най-голямото ми разочарование е, че филмът е направен твърде „по детски“, някак беззъбо, като от него са отрязани напълно всички по-страшни моменти. Затова пък останалите причини за моето любопитство – музиката, актьорите и костюмите – напълно оправдаха очакванията ми. Филмът е приятен и мелодичен, актьорите – симпатични, макар и много далече от Мерил Стрийп и Кристин Барански, костюмите са перфектно измислени и сами са част от историята.[[more]]Не е изненада, че най-интересни и убедителни са отрицателните образи. Вещицата (Мерил Стрийп) единствена се осмелява да изрече неудобните истини и да действа отчаяно и смело – впрочем, както вероятно и истинските вещици са правели. И мащехата на Пепеляшка (Кристин Барански), която е просто перфектна за тази роля. Останалите принцове и принцеси са сладникави и неизразителни. Джони Деп като Вълкът е предсказуемо очарователен и плашещ, но ролята му е почти символична.
Има и някои много приятни отклонения от приказната рутина, като например колебанието на Пепеляшка дали изобщо иска да е принцеса и дали обича принца, както и това, че самият принц се оказа просто един женкар, който преследва всяка бягаща девойка.
Без да е шедьовър, „Вдън горите“ е мъничко късче детство, красив пачуърк от приказките, които помним от край време.
