ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Вдън горите / Into The Woods (2015)

Вдън горите / Into The Woods (2015)

Не сте ли мечтали, докато четете на детето си за седемдесет и втори път приказката за трите прасенца, изведнъж седемте козлета да им дойдат на гости и изобщо да се случи нещо неочаквано, приказката да промени така познатия си ред и порядък, и всичко да стане по-многолюдно и весело?

Е, създателите на мюзикъла „Вдън горите“ са направили точно това: взели са приказките за „Рапунцел“, „Джак и бобеното зърно“, „Пепеляшка“ и „Червената шапчица“, разбъркали са ги с вълшебната пръчица на феята и се е получила една дълга, странна и непредсказуема история.

Понеже никога не надрастваме съвсем любовта си към приказките, бях много любопитна да видя какво ще се случи в тази миш-маш история. Може би най-голямото ми разочарование е, че филмът е направен твърде „по детски“, някак беззъбо, като от него са отрязани напълно всички по-страшни моменти. Затова пък останалите причини за моето любопитство – музиката, актьорите и костюмите – напълно оправдаха очакванията ми. Филмът е приятен и мелодичен, актьорите – симпатични, макар и много далече от Мерил Стрийп и Кристин Барански, костюмите са перфектно измислени и сами са част от историята.Не е изненада, че най-интересни и убедителни са отрицателните образи. Вещицата (Мерил Стрийп) единствена се осмелява да изрече неудобните истини и да действа отчаяно и смело – впрочем, както вероятно и истинските вещици са правели. И мащехата на Пепеляшка (Кристин Барански), която е просто перфектна за тази роля. Останалите принцове и принцеси са сладникави и неизразителни. Джони Деп като Вълкът е предсказуемо очарователен и плашещ, но ролята му е почти символична.

Има и някои много приятни отклонения от приказната рутина, като например колебанието на Пепеляшка дали изобщо иска да е принцеса и дали обича принца, както и това, че самият принц се оказа просто един женкар, който преследва всяка бягаща девойка.

Без да е шедьовър, „Вдън горите“ е мъничко късче детство, красив пачуърк от приказките, които помним от край време.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...