ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Венера Милоска или кой казва, че малките гърди не са секси

Закръглени форми, удължен торс, изящна глава, украсена с къдрици, гръцки нос, малки гърди – точно двеста години ни делят от деня, в който бедният селянин Йоргос от остров Милос открива статуята на прекрасната Венера Милоска.

Колкото и да е странно, всички въздишат по нея. Според Огюст Роден "коремът й е перфектен широк като море", а Реноар не открива някакво обаяние в скромните й гърди. Обикновена професионална завист или въпрос на вкус? И въпреки че пропорциите на Венера Милоска са вдъхновени от каноните за красота на късния елинистичен период, които нямат нищо общо с днешните, няма съмнение, че говорим за истински шедьовър. В момента грацията си почива от туристите в зала на Лувъра, но ако искате да й се насладите в условията на карантина, спокойно можете да надзърнете виртуално в залите на музея. Единственият недостатък на подобна разходка е, че ще се лишите от монументалния ефект на тази фигура – цели 203 см., изваяна от пароски мрамор. Според експертите на Лувъра

Венера Милоска се е кипрела преди хилядолетия с разкошни бижута

от благороден метал, от които все още личат следи – диадема, обеци, гривна. Много голяма вероятност има и да е била цветна, както много други статуи в древността. Загадка остава какво е държала в липсващите си ръце – ябълка, амфора или лък. В нишата, в която е открита, са намерени и фрагменти от лява ръка, държаща ябълка, за които се смята, че ѝ принадлежат. Многобройните опити за реставрация на скулптурата в оригиналната ѝ поза обаче били безуспешни. Евентуалното наличие на ябълка в композицията би могло да препраща към Парис, отсъдил да подари плода на Афродита, още повече, че на старогръцки „милос“ (μήλος) означава „ябълка“. А Венера е именно от Милос...

За създател на статуята е считан Александър от Антиохия, въпреки че в миналото погрешно е била приписвана на Праксител (починал два века преди това). Учените смятат, че шедьовърът е създаден някъде около 130 и 100 г. пр. н. е. И първоначално е имал постамент, който впоследствие пропада някъде.

Коя е вдъхновителката на тази съвършена творба и защо тя носи името Венера? Според най-разпространената версия творецът е изваял богинята на любовта Афродита. Именно затова и тя по-късно получава от римляните името Венера – аналог на Афродита в пантеона на римските богове. Съществува и предположение, че това е покровителката на остров Милос – морската нимфа Амфитрита, съпруга на Посейдон.

Други са на мнение, че статуята е на богинята на победата Атина Палада и че в липсващите си ръце женската фигура е държала копие.

Мнозина логично биха си задали въпроса защо Венера Милоска, открита на гръцки остров, в момента не е в Атина, а в Париж? Това е дълга история, достойна за премеждията на една истинска красавица, която всички искат да притежават.

Когато гръцкият селянин Йоргос Кентротас открива пред 200 години отломките на мраморна статуя в руините на древния град Милос, изобщо не подозира, че се е натъкнал на нещо уникално. По това време Гърция е още под Османско робство, а населението й тъне в мизерия. Съответно е готово на всичко, за да изкара хляб за прехраната си. Официалната версия е, че

свидетел на откритието е френският моряк Оливие Вутие, който моментално разбира стойността на находката

и дава дребна сума на Йоргос. Товари я на един кораб и тя отплава към дома на френския консул в Истанбул – маркиз Ривиер. Той пък я хвали на френския крал Людовик XVIII и тя незабавно поема към Франция, където е и до днес. С днешна дата Венера Милоска е обект на национална гордост за французите, макар да е съвсем сигурно, че Франция не е родината й, а авторът й не е французин! Тя е и компенсация за загубата на Венера Медичи, която Наполеон Бонапарт отнема от Италия по време на завоевателните си походи, но по-късно е върната в родината си. Лувъра обаче не прави подобен жест към гърците...

В книгата си „Колосът от Маруси“ Хенри Милър осветлява историята с отвличането на Венера Милоска от Гърция, ясно намеквайки, че тя е открадната буквално под носа на местните. Известно е, че пътеписът на Милър е написан след епичната му обиколка в Гърция в навечерието на Втората световна война. Потънал в дългове и с шепа долари в джоба, писателят се отправя към Балканите по покана на английския романист и поет Лорънс Даръл, брат на Джералд Даръл. Той пък се спасява от безпаричието в гръцкия рай на остров Корфу.

Запленен от гръцката история, култура и гръцкия характер, аторът на „Тропик на рака“ създава едно от най-емоционалните и възторжени произведения в световната литература,

посветени на тази древна цивилизация и на днешните й следовници. Именно Милос е една от спирките в хаотичното му странстване без цел, превръщайки се в любимец за посетителите на местната кръчма. Именно там научава, че Йоргос не е бил толкова глупав, колкото се опитват да го изкарат французите. Той споделя за откритието си на моряка Оливие, но няма никакво намерение да се раздели със статуята си просто така. Двамата се спречкват и Венера Милоска става обект на драматична борба. Французите незабавно организират товаренето й на кораб, а ръцете на богинята са счупени, докато те отчаяно бързат да я пренесат по чукарите.

С днешна дата, колкото и несправедливо да им се струва на мнозина, картата на световните съкровища не съвпада с картата на местата на тяхното откриване. В случая Венера Милоска, която стана парижанка, може би извади късмет, защото

вече 200 години се радва на чудесен живот в Лувъра.

Слава богу, специалистите вече са загубили илюзии, че могат и че изобщо трябва да възстановят липсващите части на красавицата от Милос. Оказва се, че каквито и приумици на съвременната наука да използват в тази посока, нищо не може да земени простото длето и вдъхновението на Александър от Антиохия. 

 

Искате глътка въздух? Лувърът ви я подарява с приказните си пейзажи

Ако името ти е Аглика и е вдъхновено от разказ, не ти остава нищо друго, освен да повярваш в литературата като създател на най-добрите сюжети. Ако пък въпросната героиня е тръшната от чума, не ти остава нищо друго, освен да го вземеш за добра поличба... Като цяло съм оптимист за света и песимист за себе си. Страдам от прекалена емоционалност, която трудно прикривам с привидна дистанцираност. Смея...