Започна шестото издание на фестивала на моето кино-фаворит – американското независимо (спокойно, watts, няма да пропусна), So Independent. По-слабичък е от предишния (качеството всяка година леко спада, но това е нормално). Силно липсва големият фаворит и печеливш от "Сънданс" "Me, Earl and the Dying Girl" (прочетете поста, ще бъде на Киномания, но вие вече сте го гледали, надявам се), както и отличените "Partisan" с Венсан Касел (няма превод в нета) и "Stanford Prison Experiment" (има великолепен немски филм, "Das Experiment", на същата тема, виж поста и гледай непременно). Тук са другите три акцента на независимия фест в Юта – "Slow West" (откога писах...), "Dope" и "The Witch", както и документалните "Cartel Land" и "The Woolf Pack" (браво).
Сега – за "Вещицата" на Робърт Егърс (уважаван и признат продуктов и костюмен дизайнер), направил фурор на "Сънданс" (само за него пишеше IMdb), спечелил наградата за режисура (Драматик) и оценен със 7,3 в IMdb (насладих му се в полупразна зала, а на боклука "Кумико...", който предшестваше и който съм гледал – едвам го издържах – преди година и половина беше пълно)...[[more]]Пустошта на Далечния Запад към края на ХVІІ век. Семейството на Уилям (Ралф Инисън), войнствен, избухлив и праволинеен християнски фанатик с горящ поглед, висок, строен и широкоплещест мъж, и Катрин (Кейт Дики), тиха, скромна, мълчалива и работлива жена, е прогонено от поселище на пуритани (дори и те не могат да изтърпят наставленията, проповедите и назидателния тон на Уилям). Заедно с децата си Томасин (манекенката Аня Тейлър-Джой, блестящо попадение), хубава и преждевременно развита девойка, Кейлъб (Харви Скримшоу), възмъжаващ и опак юноша, и невръстните близнаци Джонас (Лукас Доусън) и Мърси (Ели Грейнджър) те скалъпват къща и стопанство далече от цивилизацията, близо до усойна и мистериозна горичка. Един ден седмият член на семейството, бебе, изчезва за секунди, докато Томасин си играе с него. Уж вълк го е отвлякъл, но ние виждаме странни, мътни и тъмни сцени (клипово монтирани) на голи вещици, нож, ритуал и намазано с кръв голо женско тяло... И това не е всичко, историята се задълбочава, влиза в низходяща спирала на злополуки, нещастия, тайнствени изчезвания и странни зловещи инкарнации (предполагаеми), ала през цялото време се колебаем дали случващото се не е плод на нещастно стечение на обстоятелствата, сън, видение, или има всесилна зла воля зад всичко, дирижираща умело, коварно и лукаво ставащото на екрана.
Можете да прочетете най-различни интерпретации на филма (и това е едно от достойнствата му), който е хорър, но не точно, християнска притча, но не точно, философска теза, но не точно. Всъщност мисля, че нещата са доста прости: Уилям е горделив (той сам се покайва в един момент за този смъртен грях) и лицемерен, проповядва едно, а върши друго (започва се винаги с малка и невинна лъжа, за да предпазиш любим човек). А Дяволът (не се съмнявайте, че съществува, сега се е притаил заради науката, задълбочените знания и технологиите, но тогава е бил явен, неприкрит и активен) обича да наказва точно такива двуличници, сурово, жестоко и брутално. Да не забравяме и първичната красота и подмолната привлекателност на злото (които виждаме в последния кадър)...
Повече от Боян Атанасов можете да откриете в личния му блог, статии от който публикуваме с неговото съгласие.
