Впечатляващо е как една театрална постановка, в която текстът и диалозите са сведени до минимум, а актьорите са видими предимно от кръста надолу, може да бъде толкова въздействаща.
Неслучайно "Вграждане" се играе вече пета поредна година, като за това време успя да донесе на Държавен куклен театър Пловдив няколко награди, сред които две "Икар", за най-добро куклено представление и за музика, както и голямата награда на международния куклено-театрален фестивал "ПИЕРО".
Спектакълът на режисьорката Весела Кунчева е една модерна интерпретация на легендата за вграждането. Майстор Манол жертва своята любима Неда, за да вгради душата й в моста, който строи. Постановката е колкото съвременна, толкова и автентична, a това според мен е едно от най-големите й достойнства. Тя успява да заинтригува младежката аудитория, като в същото време остава вярна на фолклора. Неслучайно за разработването й екипът се е консултирал с етнолог - доц. д-р Веселка Тончева. В тази връзка се сещам за някои запомнящи се моменти като символичното измиване на краката, плетенето на сукно за вграждането, народните танци.
В този ред на мисли не мога да не спомена страхотното музикално оформление със силно изразен фолклорен характер, дело на Христо Намлиев. Красивите народни танци пък са по хореография на Стефан Витанов и са прекрасно допълнение към музиката и действието.
Една от най-големите изненади за мен беше сценографията - нестандартна и различна от това, което сме свикнали да виждаме на повечето театрални сцени. Видимата част на сцената прилича на екран, пред който е подредена огромна грамада камъни, а най-важен елемент от действието са краката на актьорите. Те ходят бавно, стъпват нежно, бягат, ритат, танцуват, газят във вода, пропадат, възкачват се и по този начин успяват не само да разкажат историята, но и да предадат цялата палитра от вълнения и емоции на героите. [[more]] Сценографът Мариета Голомехова е избрала още няколко интересни и ефектни похвата - течащата вода и камъните, които са истински. През сцената буквално минава едно малко поточе, а зрителите чуват ромоленето му и виждат разпиляните плисъци вода. Камъните, с които майсторите градят моста, също са истински - в ушите ми още бумти техният тътен.
На последно място, но не и по важност, бих искала да спомена удивителната игра на актьорите. Почти без думи и използвайки само краката си, те ни разказват една красива и тъжна история, довеждайки представлението до съвършенство. Мога да си представя колко всеотдаен труд и безбройни репетиции стоят зад този перфектно изигран спектакъл.
Накратко: "Вграждане" е една различна и впечатляваща във всеки един аспект постановка - режисура, сценография, музика, хореография, актьорска игра. Респект!
