Изкуство

Викинги в Кан

Завърши поредният фестивал в Кан и е време да коментираме победителите.

Викинги в Кан

Завърши поредният фестивал в Кан (журито беше председателствано от Педро Алмодовар и затова си пуснах неговия архивен "Пепи, Луси, Бом...") и е време да коментирам победителите (и не само).

"Златна палма": "Квадратът"/The Square. Голямата изненада дойде от режисьора на "Форсмажор", Рубен Йостлунд! Кристиан (Клес Банг, "новия Мадс Микелсен" според критиката) е куратор на музей в Стокхолм, разведен баща на две деца, кара електромобил. Един ден хитроумно го обират, той разбира къде живеят апашите и пуска на всички съкооператори писма... да му върнат откраднатото. След като си получава телефона и портфейла обратно, веднага дава парите на първия просяк! Спи с американска журналистка (Елизабет Мос), която го интервюира, и... съжителства със шимпанзе, а най-важната му работа е да организира предстояща изложба (пърформанс-инсталация) с PR фирма. На събитието, посетено от богатия, лъскав и снобски елит "със сребърни коси", нахлува гол до кръста мускулест примат и започва да се държи агресивно и заплашително. Къде са охраната и келнерите, има ли пръст в това PR агенцията, провокацията част ли е от арт инсталацията, как ще реагират участниците в събитието, ще паднат ли маските на цивилизованост?

Голяма награда: "120 удара в минута"/120 Beats Per Minute на Робен Кампийо. Задължителното френско заглавие сред наградените. Началото на 90-те, хомосексуални активисти се опитват да събудят обществото и да го накарат да се изправи на борба срещу СПИН пандемията, отнела милиони животи. Със 120 удара в минута (ритъмът на сърцето) един кротък и свит и един радикален герой се впускат в мисията.

Най-добър режисьор: София Копола за "Измамените"/The Beguiled. София Копола е втората жена (след отдавна забравена рускиня преди половин век) с отличието за режисура. Тя ни пренася в пансион за девойки по време на гражданската война във Вирджиния, където попада ранен войник от Севера (Колин Фарел). Пламват вражди, завист, ревност и дива конкуренция между жените за неговото внимание и любов. Боало-Нарсежак имаха подобен роман, тук основата също е литературна творба.

Най-добър сценарий: Йоргос Лантимос и Евтимис Филипу за "Убийството на свещения елен"/The Killing of a Sacred Deer. Само преди две години за Йоргос Лантимос знаехме единствено аз и група маниаци (почти като съветски учени; виж древния пост "Обратна захапка"), а сега всички сноби се прехласват по "Омарът"! Нашият човек пак се е развихрил. Известен и талантлив хирург (Колин Фарел, този път без пезевенски мустак и без наднормено тегло, брадат) и красивата му, нежна и изящна съпруга (Никол Кидман) имат две чудесни деца и живеят перфектно (почти). Хирургът обаче поддържа странна връзка със 16-годишния Мартин (Бари Киофан), когото често приема вкъщи. Тийнейджърът на свой ред кани семейството на обяд със самотната си майка (Алиша Силвърстоун) и естествено всичко тръгва към катастрофа, има тайни, скрити помисли и мотиви (отмъщение и заслужено наказание?). Мартин изисква жертвоприношение, иначе древно зло (вуду магия) ще се стовари върху семейството. Дали на лекаря няма да му се наложи да избира между двете си деца? Единственото ревю от зрител в IMDb оприличава филма на Cape Fear. [[more]] С награда за най-добър сценарий е отличена и Лин Рамзи за You Were Never Really Here (по книга на Джонатан Еймс).

Награда на журито: "Нелюбов"/Loveless на Андрей Звягинцев. Двойка в развод е принудена да търси съвместно сина си, изчезнал по време на тяхна редовна бурна кавга.

Най-добър актьор: Хоакин Финикс за You Were Never Really Here. Ветеран от армията (Хоакин Финикс) се опитва да помогне на момиче (Екатерина Самсонов), жертва на трафик на бели робини. Режисьор е Лин Рамзи (обожавам We Need to Talk About Kevin), но това не го ли показа Скорсезе преди 40 години в "Шофьор на такси"?

Най-добра актриса: Диане Крюгер за Aus dem nichts/In the Fade на Фатих Акин. Жена (Диане Крюгер) губи съпруг и дете в кървав атентат и след покрусата поема по пътя на отмъщението. Дано Акин да излиза от дупката...

 

Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.