Наскоро ви запознахме с оригиналните арт идеи на Виктор Попов, който “лови” изображения от градските стени на Пекин, Венеция и Макао и ги пренася върху традиционна китайска хартия, наречена “хартия-кожа”. Предлагаме ви да надникнем сега и зад фасадата на артиста и да разберем какво поражда творческите му импулси и какво го е насочило към Китай и Далечния изток...
Кой е Виктор Попов, тук и сега?
Това е въпрос, на който е много трудно аз да отговоря. Мисля, че е нужна известна дистанция, за да се добие що-годе обективно мнение...
На мен ми се ще да си мисля, че съм приятно изгубен в света симпатяга, който опипом си търси пътя и понякога попада на красиви находки.
Как се роди идеята за твоите творби?
Всичко започна съвсем случайно, с една птича глава, която видях на стена в Летния дворец в Пекин. Започнах да се забавлявам с нея без никаква амбиция да създавам картина или изобщо нещо, което да показвам пред повече хора. В известен смисъл мога да кажа, [[quote:0]]че по-скоро се оставих на тази картинка да ме води и да ми показва все повече и повече образи и герои.Постепенно това забавление се превърна в един път, който аз последвах – и той ме доведе дотук. Вярвам и силно се надявам, че този път е дълъг и има да ми покаже още много светове и емоции, защото вървенето по него е прекрасно и за първи път в живота си се чувствам сякаш живея сто процента.
Кой вятър те отвя в Китай?
Случайността под формата на Васко Василев и Памела Никълсън, които ме поканиха да отида там с тях и да работим заедно по проект за Китайската национална телевизия.След като попаднах там, толкова ми хареса, че реших да остана за по-дълго.
Как изглежда Европа от Азия?
Тъжна и уморена, с невинаги на място високо самочувствие.
Какво можем да научим от китайците?
Какво е трудолюбие.
По какво се отличава пазарът на съвременно изкуство в Китай и Европа? Има ли смисъл да говорим за такъв в България?
Не мисля, че познавам пазара достатъчно, за да мога да коментирам и да правя анализ. Мога само да кажа, че Китай, поради огромния си размер и икономическа сила, определено привлича и огромни интереси.
Каква е твоята амбиция?
Както казах по-горе, аз следвам един път и мисля, че силата на магията е в това да му се доверя и да го следвам, а не толкова да го управлявам. Мисля, че амбицията е нещо, което мотивира хората и им дава сили да преследват определени цели, но цената на това е, че тя започва в един момент да избира и целите, и пътя. По тази причина аз нямам много доверие на амбицията и се опитвам да я избягвам. Това води до по-малка скорост на движение, но аз се опитвам да търся качество, а не скорост.[[quote:1]]Коя е твоята муза?
За мен музата няма едно лице. Тя идва под различни форми и по свое желание.
Това, което аз мога да направя, е да я поканя. И може би най-добре действащата покана е да правя нещо. Да правя нещо в посоката, в която търся. И тогава се появява някоя хубава идея, след нея друга. Тези идеи като малки балончета започват да се събират и се превръщат в един голям балон, който вече има силата да ме издигне на някакво друго ниво, където нещата започват да се случват с лекота.
Къде е вкъщи и колко често се прибираш там?
Интересно е, че за мен дом става всяко място, на което прекарам повече от няколко дена. Така че домът е винаги с мен там, където се намирам. Очевидно съм някакъв вид гигантски охлюв.
Разкажи ни една приказка...
Един беден селянин отишъл при халифа да се оплаква от бедния си живот и малката къща, която едва побирала многолюдното му семейство.
– Коза имаш ли? – попитал го халифът.
– Имам.
– Вкарай и нея в къщата и ела пак след седмица.
Не бил доволен от съвета селянинът, но се подчинил.
След седмица се оплакал, че още по-зле е станало.
– Вкарай и магарето и ела пак след седмица.
На следващата седмица съветът бил да вкара и кравата, после и прасето.
Продължило това няколко месеца. Накрая халифът попитал селянина как се чувства в къщата си. Той отговорил, че не се търпи, няма място за нищо и никого, няма въздух и къщата се пръска по шевовете си.
– Сега изкарай всички животни обратно в обора – казал му халифът.
След седмица селянинът дошъл щастлив да благодари на халифа.
Разказал колко просторно е сега в дома му и колко усмихнати и доволни са всички в семейството му...Очарованието в тази приказка за мен е в идеята, че нещата от живота нямат постоянно и обективно състояние. То зависи единствено от нашето отношение към тях, което носи огромното облекчение, че нашето добруване е изцяло в нашите умове.
