ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Влиянието на гама лъчите върху лунните невени" в театъра до вас

"Влиянието на гама лъчите върху лунните невени" в театъра до вас

Точно така е: този спектакъл си няма своя зала и не се играе в театър, а в други празни пространства, които чакат да бъдат запълнени с текст, смисъл и душа. Тази вечер го гледахме в изоставена пицария в центъра на София.

„Влиянието на гама лъчите върху лунните невени“ е пиеса на Пол Зиндел, която той пише точно преди половин век и за която получава „Пулицър“. Текстът е силно автобиографичен и по своята емоционалност и палитра от чувства напомня на Тенеси Уилямс, с когото критиката сравнява автора. Самият той казва, че всеки път когато гледа своята пиеса, плаче и се смее повече от всеки друг в публиката.

Не искам да разказвам историята и да развалям удоволствието на всички любопитни, които ще си подарят това преживяване. В центъра на събитията е една бивша танцьорка на средна възраст, неуравновесена, емоционална, силна и слаба, зла и уязвима, жена с голяма история зад себе си и още по-големи планове за бъдещето. В главната роля е Ана Вълчанова, която си спомням още от „А сега накъде?“ и ако това представление бележи пътя й, то ми хареса. Много. Освен майката в пиесата участват две дъщери, един заек, една умираща жена и един телефон. Всеки от тях е по някакъв начин жертва и палач, частица от една вселена, в която всичко е много странно – от необичайната любов на майката Беатрис до огромните радиоактивни невени на малката Тили. И точно както е в живота, нищо не е еднозначно, просто или лесно.

Другите замесени в спектакъла са: преводачът Аспарух Дончев, режисьорът Марий Росен, сценографката Петя Боюкова, артистите Ива Вълкова, Петя Денева, Нели Монеджикова, Искрен Петков и София Бобчева (глас).

Повече за постановката, кога и къде да я гледате, можете да научите тук.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...