Точно така е: този спектакъл си няма своя зала и не се играе в театър, а в други празни пространства, които чакат да бъдат запълнени с текст, смисъл и душа. Тази вечер го гледахме в изоставена пицария в центъра на София.
„Влиянието на гама лъчите върху лунните невени“ е пиеса на Пол Зиндел, която той пише точно преди половин век и за която получава „Пулицър“. Текстът е силно автобиографичен и по своята емоционалност и палитра от чувства напомня на Тенеси Уилямс, с когото критиката сравнява автора. Самият той казва, че всеки път когато гледа своята пиеса, плаче и се смее повече от всеки друг в публиката.
Не искам да разказвам историята и да развалям удоволствието на всички любопитни, които ще си подарят това преживяване. В центъра на събитията е една бивша танцьорка на средна възраст, неуравновесена, емоционална, силна и слаба, зла и уязвима, жена с голяма история зад себе си и още по-големи планове за бъдещето. В главната роля е Ана Вълчанова, която си спомням още от „А сега накъде?“ и ако това представление бележи пътя й, то ми хареса. Много. Освен майката в пиесата участват две дъщери, един заек, една умираща жена и един телефон. Всеки от тях е по някакъв начин жертва и палач, частица от една вселена, в която всичко е много странно – от необичайната любов на майката Беатрис до огромните радиоактивни невени на малката Тили. И точно както е в живота, нищо не е еднозначно, просто или лесно.
Другите замесени в спектакъла са: преводачът Аспарух Дончев, режисьорът Марий Росен, сценографката Петя Боюкова, артистите Ива Вълкова, Петя Денева, Нели Монеджикова, Искрен Петков и София Бобчева (глас).
Повече за постановката, кога и къде да я гледате, можете да научите тук.
