Понякога изпитвам искрено възхищение пред хората от "Синемакс"/HBO GO, които правят подбор на филмите. Как успяват да изровят някакви заглавия, които може би дори в родината си не са много познати, но са блестящи попадения! Такъв е случаят с австралийския "Въображаемият" - замалко щях да го пропусна заради оценката 6.7 в IMDb и липсата на награди, добре че беше очарователно и интелигентно Момиче от града да ми го препоръча. Филмът е на Тони Прескът и дори май е нямал официална премиерна дата, но е нещо различно, оригинално, находчиво и завладяващо.

Някъде в австралийската пустош стройната, гъвкава, привлекателна и грациозна Чарли (Джералдин Хоукуил), вече 24-годишна, живее с баща си Роджър (Дейвид Фийлд), намусен мълчалив мъж с олисяла глава, прорязано от бръчки лице и огромни бистри очи. Фермери са, гледат памук, в околността всички са такива, Чарли от малка е останала без майка и си е измислила въображаем приятел. Различното е, че той все още е с нея, пораснал е, връстник ѝ е и се казва Хюго (Майкъл Уейли) - малко досаден, натякващ, властен и обсебващ, нервен, блед, с рижа коса, мустачки и лунички.

Скуката и рутината (вечери в близкото селце с бира, музика и солени шеги са единствените забавления за местните) разчупва новодошлият Гай (Бенедикт Уол) - хубав неспосредствен брюнет с обезоръжаваща усмивка и вроден чар, телевизионер, който иска да заснеме за някакво риалити местните самотници (повечето са такива) и така да им уреди евентуални запознанства с жени. Самият запис първо ни разсмива, а после ни просълзява, когато Роджър се навива да участва. Разбира се, Чарли и Гай се харесват и започват флирт, а Хюго беснее и иска да саботира връзката помежду им, но реалният свят е недостъпен за него. До един момент...

Чарли отдавна е узряла за големия свят, Роджър го знае и не иска да я задържа и да ѝ пречи, но как да говори с нея, когато тя е по цял ден с... Хюго (който за него е химера, прищявка и каприз), а на този фон Гай единствен е нормален и предвидим. Героинята губи девствеността си по неочакван и магически начин, усеща с цялото си същество саможертвената любов на баща си и взима смело и болезнено решение за бъдещето си. "Въображаемият" надраства детинските си сръдни, себичност и егоизъм и проявява благородство и мъдрост, както и кураж за обречена (дали?) борба с призрачната си същност. А една последна бележка ни развеселява, същисва Роджър и слага удачен, но и отворен финал на приказната история.