Изкуство

Фестивалът "Северно сияние": "Втори шанс"

Среща с изчезващото като вид изкуство

Фестивалът "Северно сияние": "Втори шанс"

Няма да се уморя да споменавам с гордост, че лично съм си говорил с нея по време на един "София Филм Фест". Голямата Сузане Бийр ("Братя", "След сватбата", "Отворени сърца", наградения с "Оскар" шедьовър Haevnen) отново го направи! "Втори шанс" е първото безусловно явление в киното за миналата година.

Андреас (Николай Костер-Валдау, Джайми от Game of Thrones) и Анна (Мария Боневи, въздействаща като в "Изгнание" на Звягинцев) са младо семейство с дете, от тези, дето са близко до идеала. Той, северен красавец с волево скулесто лице, суров чар и стегната фигура, е полицай (Отдел за борба със семейното насилие). Тя, мила, кротка, стройна, с нежна и бледа аристократична и интелектуална хубост, е домакиня и се грижи за бебето (момче). [[quote:0]] Тристан (Николай Лие-Каас, браво) е безработен наркоман, див, раздразнителен, противен и агресивен, с пънкарска прическа и струпеи по лицето, нелишен от мъжествена привлекателност. Живее със Сане (изключителната манекенка Мей Андерсен, за която не очаквах, че може да изглежда отблъскващо), хърбава, крехка и хрисима жертва, покорна слугиня и сексуален обект, с проскубана коса на клечки и синини от системни побоища по лицето. Двамата също имат малко дете...

В началото Андреас, заедно с партньора си Симон (Улрих Томсен), съсипан, самотен, алкохолизиран и разведен мъж, развалина, но проницателен, умен и наблюдателен, нахлуват в апартамента на безработната двойка търтеи по сигнал и заварват плачещо до скъсване бебе, цялото омазано в неколкодневни изпражнения. Явно родителите са наркоманизирани и незаинтересовани отрепки, Андреас е бесен, но социалните все още нямат основания да им отнемат правата и ги пускат на свобода.

Същевременно Анна е обсебена от своето отроче, желала го е неистово и го обгражда с прекомерни грижи ("ако нямахме дете, сигурно щях да се самоубия"). Една нощ обаче то умира ("синдром на внезапната детска смърт" може би), тя изпада в изстъпление и истерия. Съпругът й едва успява с хитрост да я приспи ("обещай че няма да се обаждаш на линейка", стене тя), след което качва малкото трупче в колата, влиза с взлом у Тристан и Сане, които са в наркотичен ступор, и разменя децата! [[more]] Само че това не е дреха или стока, която импулсивно си забърсал и можеш да върнеш в магазина и да вземеш друга, ако не ти става или не ти харесва. Това е живо уникално и неповторимо човешко същество с душа, индивидуалност, специфични заложби, талант и бъдеще, чудо на природата и Бог, в което ти си се преродил. Носи твоите гени, ДНК и твоята кръв, не можеш да си го избереш от щанда или витрината. Анна неслучайно прошепва "това е още по-лошо, по-добре да бях умряла".

Останалото е класическа трагедия, пронизана от зловещи тайни и непростими грехове, сякаш написана от Есхил или Софокъл и заснета от Бергман! А такъв сладко-горчив (и справедлив) край може да се осъществи само при скандинавците, почтени, честни, набожни и безкомпромисни хора. За нас остава интелектуалното и емоционално удоволствие от срещата с онова истинското, изчезващото като вид изкуство, белезите от нокти по дланите, прехапаните до кръв устни... И тема за дълги разговори, терзания и болезнени въпроси.

 

Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.