Голямата Сузане Биер ("Братя"; "След сватбата"; "Отворени сърца", наградения с "Оскар" шедьовър "В един по-добър свят", само американските "Всичко, което изгубихме" и "Серена" не ѝ се получиха много добре) – няма да се уморя да споменавам с гордост, че лично съм си говорил с нея по време на един София Филм Фест – отново го направи! "Втори шанс" е първото безусловно явление в киното за 2015 г. и още сега задава стандарти, въпреки че има само награда Signis в Сан Себастиан и оценка 7,1 в IMdb!
Андреас (Николай Костер-Валдау, Джайми от "Игра на тронове") и Анна (Мария Боневи, въздействаща като в "Изгнание" на Звягинцев) са младо семейство с дете, от тези, дето са близко до идеала. Той – северен красавец с волево скулесто лице, суров чар и стегната фигура, е полицай (Отдел за борба със семейното насилие), тя – мила, кротка, стройна, с нежна и бледа аристократична и интелектуална хубост, е домакиня и се грижи за бебето (момче). Тристан (Николай Лие-Каас, браво) е безработен наркоман, див, раздразнителен, противен и агресивен, с пънкарска прическа и струпеи по лицето, нелишен от мъжествена привлекателност, и живее със Сане (изключителната манекенка Май Андерсен, за която не очаквах, че може да изглежда отблъскващо, и за която – освен за таланта – завиждам на Джулиан Шнабел), хърбава, крехка и хрисима жертва, покорна слугиня и сексуален обект, с проскубана коса на клечки и синини от системни побоища по лицето. Двамата също имат малко дете...
В началото Андреас и партньорът му Симон (Улрих Томсен), съсипан самотен, алкохолизиран и разведен мъж, развалина, но проницателен, умен и наблюдателен, нахлуват в апартамента на безработната двойка търтеи по сигнал и заварват плачещо до скъсване бебе, цялото омазано в неколкодневни изпражнения. Явно родителите са наркоманизирани и незаинтересувани отрепки; Андреас е бесен, но социалните все още нямат основания да им отнемат правата и ги пускат на свобода. Същевременно Анна е обсебено от своето отроче, желала го е неистово и го обгражда с прекомерни грижи ("ако нямахме дете, сигурно щях да се самоубия"). Една нощ обаче то умира (може би синдром на внезапната детска смърт), тя изпада в изстъпление и истерия, съпругът ѝ едвам успява с хитрост да я приспи ("обещай, че няма да се обаждаш за линейка", стене тя), след което качва малкото трупче в колата (дотогава често го е правел през нощта, за да успокои бебето), влиза с взлом у Тристан и Сане, които са в наркотичен ступор, и сменя децата![[more]]Само че това не е дреха или стока, която импулсивно си забърсал и можеш да върнеш в магазина и да вземеш друга, ако не ти става или не ти харесва; това е живо, уникално и неповторимо човешко същество с душа, индивидуалност, специфични заложби, с талант и бъдеще, чудо на природата и Бог, в което ти си се преродил, носи твоите гени, ДНК и твоята кръв. Не можеш да си го избереш от щанда или витрината; Анна неслучайно прошепва "това е още по-лошо, по-добре да бях умряла".
Останалото е класическа трагедия, пронизана от зловещи тайни и непростими грехове, все едно написана от Есхил или Софокъл и заснета от Бергман! А такъв сладко-горчив (и справедлив) край може да се осъществи само при скандинавците – почтени, честни, набожни и безкомпромисни хора. За нас остава интелектуалното и емоционално удоволствие от срещата с истинското – онова, изчезващото като вид изкуство, белезите от нокти по дланите, прехапаните до кръв устни... И тема за дълги разговори, терзания и болезнени въпроси.
Повече от Боян Атанасов можете да откриете в личния му блог, статии от който публикуваме с неговото съгласие.
