ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Вълните

Вълните
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

След разочарованието ми от „В Тоскана“ по-рано тази седмица, днес гледах един хубав спектакъл на Народния театър – „Вълните“ на Арлет Ричи. Вдъхновен от романа на Вирджиния Улф, спектакълът е точно това, което трябва да бъде една пиеса за камерна сцена – съзерцателна и умна, без да е прекалено монотонна или статична. Петима приятели се събират на морския бряг, за да си спомнят за онова, което ги свързва – да преживеят тази трансформация, която е възможна само със старите приятели –да се върнат към началото на мечтите си и към чистотата на младостта си. Всеки е постигнал в живота си онова, което е искал, но съотнесено с представите на обществото за успех, а сравнено с детските им обещания и мечти, изглежда никой не е истински щастлив. Освен липсващият, шестият от тях, който е имал късмета да умре млад и така да остане завинаги желан, обичан, смел, просто безсмъртен. Отлична актьорска игра, която почти компенсира леката хаотичност на текста на моменти. Започвам с любимата си Снежина Петрова и не по-малко прекрасните Мария Каварджикова, Юлиян Вергов, Ивайло Герасков и Рени Врангова. Може би единствената ми забележка е, че пиесата е претоварена със смисъл и емоции – носталгия, тъга, сарказъм, меланхолия, ирония, гняв – поднесени отново и отново на всеки десет минути са емоционално твърде много за зрителя. Все пак, както и при четенето на текста на Вирджиния Улф, всеки сам за себе си намира конкретните думи и чувства, които да запази за спомен. Приятен час и половина, може да го отбележите в театралния си календар. 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...