ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Възходът на анти-героините

Възходът на анти-героините

Широко известно е, че хората не обичат герои или поне не след 10-годишна възраст. Да, забавно е да гледаш кой как спасява семейството, света, галактиката, но дотам. Мъжете антигерои са лесни за откриване, а и повечето са секси, така че направо светят на небосклона на литературата, киното и телевизията. Освен това момиченцата са закърмени с идеята, че любовта може да превърне Звяра в прелестен принц, стига той да има онова добро дълбоко в сърцето, което е видимо само за тях... ето защо ги надушваме лесно и сме привлечени от „лошото момче“.

Анти-героините са по-трудни и проблемни образи
Какво обаче да кажем за анти-героините? Малко по-трудно ги разпознаваме, а жените и по-рядко съчувстваме на „лошите жени“. Затова не знаем нищо за вещицата, подала ябълката на Снежанка.

Лесно е да се пуснеш по клишето - Никита („Никита”) или Беатрикс Кидо („Кил Бил”) – лошите момичета, които имат сериозен морален мотив да оплискат екрана с кръвта на жертвите си. Да, има такива анти-героини. Но са нереални точно колкото супер-героите, поради което, поне за мен, са и досадни колкото тях.

Екранът има нужда от анти-героини, които не са в този стереотип. Има нужда от лоши женски образи, които са по-комплексни, със свой собствен, цветен живот. Героини, зад които прозира онова нещо, което ни кара да им съчувстваме, тайничко харесваме или дори оправдаваме. Често те имат героичен край, но нямат героична съдба – зрителят винаги стои на едно малко камъче между два бряга, клатушка се и аха, да цамбурне в тъмната вода, провокиран от собствения си морал.

Много от тези жени са възхитителни и брилянтни
Анти-героините са трудни, проблемни образи, а това, което особено харесвам при тях е, че характерът и мотивите им невинаги са свързани с някакъв тип социопатия или емоционална обсесия, която да „отключи“ тяхната лошотия. Истината е, че в повечето случаи обстоятелствата на самия живот превръщат хората в анти-герои и в реалността, не само на екрана. Ето защо с възрастта симпатизираме все по-често на анти-героините. Имаме повече жизнен опит, разпознаваме обстоятелствата, които ги карат да минат откъм тъмната страна и си даваме сметка, че можем да сме на тяхно място. Нещо повече, много от тези жени всъщност са възхитителни и брилянтни, притежават невероятни качества за оцеляване или оцеляват въпреки качествата си, така че имат и на какво да ни научат.

Вижте част от моите любимки. Ще се радвам да науча и кои са вашите.

 

Скарлет О'Хара ("Отнесени от вихъра")

Първият пример за по-софистицирана анти-героиня в киното е може би Скарлет О’Хара („Отнесени от вихъра”). Тази любима на всички самообсебена личност е като прабаба на днешните анти-героини, но от дистанцията на времето Скарлет ми се струва с по-остри и видими ръбове и определено демоде. Тя не се свени да използва всички "женски хитрини" за съблазняване и манипулация, които са ѝ нужни, за да постига егоистичните си цели. Тя обаче е и силна личност, която никога не се отказва и в крайна сметка узрява за героичната си транформация.

 

Клеър Ъндърууд ("Къща от карти")

Толкова противоречива личност и толкова брилянтно построен и изигран образ не се среща често. Тя е далеч по-интересна от злодея-съпруг - президентът Франк Ъндърууд. Освен че е жестока, безскрупулна кучка, която си прави сутрешния джогинг на гробищата, Клеър е интелигентен стратег, притежава чудовищно самообладание, зад което прозира една уязвимост и остатъци чувствителност, което ни кара да ѝ симпатизираме. Жизнените уроци, които ни предава, са много – от това да не горим мостове и да избираме правилните съюзници, до това да ходим по-често на фитнес.

 

Нанси Ботуин ("Трева")

Тя е може би любимата ми анти-героиня. Използва всички възможни начини (включително незаконни) да оцелее, да съхрани семейството си и да им осигури финансово бъдеще. Тя минава винаги между капките, комбинативна хитруша, която не се свени да използва всичко, с което я е надарила природата, както и всички около себе си, за да постигне каквото си е наумила. Тя е пример за притиснатите от живота хора, които почти на шега поемат различен път и нагазват все по-дълбоко в злото до степен, в която няма връщане. Уолтър Уайт от „В обувките на дявола“ е мъжкият вариант на Нанси Ботуин.

 
 

Хана Хорват ("Момичета")

Хана е несигурна, безотговорна, използвачка, често без работа и с личен и професионален живот в пълен хаос. Тя е бездушна, дребнава и безцелна, но все още не сме загубили надежда, че ще престане да бъде толкова жалка и ще изведе на преден план някои хубави черти, които се забелязват. Хана е човек, изтъкан от негативи и недостатъци, но комбинацията от тях я правят симпатичен и любим образ.

 

Лизбет Саландер ("Момичето с драконовата татуировка")

Може би най-ясно различимата анти-героиня. Тя е брилянтна, но наранена и е готова да извършва ужасни неща, за да въздаде справедливост. Тя е самотна, почти не говори и е затормозена от миналото си – нейното страдание ни прави жалостиви и нямаме нищо против да видим как заковава гениталиите на някой за вратата.

 

Елена е щастливо градско момиче с много и разностранни интереси. Много е сериозна. Не съвсем. Постоянно редактира и започва наново. Не пуши, не пие. Чувства се вкъщи навсякъде, където има Wi-Fi. Повече от Елена можете да намерите във Фейсбук страницата  My Italian Days.