Изкуство

Wake Me Up When September Ends - историята зад песента на Green Day

Красивите песни, за които есента ни кара да си спомним

Wake Me Up When September Ends - историята зад песента на Green Day

Billie Joe Armstrong, Tre Cool, and Mike Dirnt of Green Day perform during the 2017 Global Citizen Festival at The Great Lawn of Central Park  (Photo by Taylor Hill/WireImage)

Краят на септември е, онзи преход между лятото и зимата, който стъпва на есенната меланхолия и често е причина в главите ни да се връщат любими стари парчета, на чиѝто текст дори и да не сме обръщали внимание,  ни карат да ги слагаме в категорията „тъжни и красиви”.

Такава е и Wake Me Up When September Ends на американската група Green Day, издадена на 13 юни 2005 като четвърти сингъл от седмия им студиен албум  American Idiot (2004).

Каква е историята на песента?  Написана от фронтмена Били Джо Армстронг във връзка със смъртта на баща му, който си отива от рак през септември 1982 година, когато Били е на 10 години. В интервю през 2005 година Армстронг казва, че това е най-автобиографичната песен, която е писал, и я възприема като форма на терапия, но е и много трудна за изпълняване.

 

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

A post shared by Green Day (@greenday)

Армстронг си спомня как силно разстроен от погребението, прибирайки се на бегом разплакан, се заключва в стаята си. Когато разтревожената му майка чука на вратата той се провиква от вътре „Събуди ме, когато свърши септември“- оттук и заглавието.

Репликата в песента „седем години минаха толкова бързо“ е препратка към това как групата Sweet Children на Били Джо Армстронг и Майк Дирнт (както е първоначалното име на пънк рок групата  Green Day) е създадена седем години след смъртта на бащата на Армстронг.

Видеото е режисирано от Самюел Байер, който режисира видеоклипа на NirvanaSmells Like Teen Spirit. Джейми Бел и Еван Рейчъл Ууд участват в клипа , чиято история няма общо с бащата на Армстронг. В интервю за MTV Байер казва, че това видео е "безспорно най-великото нещо, което съм правил”. Централната тема на песента, тази за загубата, е предадена в клипа посредством историята на млада двойка момче и момиче, разделени от войната в Ирак.

Песента става хит сингъл, достигайки до шеста позиция в Billboard Hot 100. Влиза и в челната десетка на синглите във Великобритания, Белгия, Нова Зеландия и оглавява класациите в Чехия. В САЩ песента добива символно значение след урагана Катрина, след като е посветен на жертвите от природното бедствие, а също така се смята за посвещение и на жертвите от атентатите на 11 септември 2001 г. Песента става четвъртият сингъл от албума, който получава платинен статут от Американската асоциация на звукозаписните продуценти.

 

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

A post shared by Green Day (@greenday)

 

Ето още 5 красиви песни - специално за вас, момичета!