Изкуство

Woman in Gold (2015) - филм за откраднатите от нацистите предмети на изкуството

Докато гледах филма, бях раздвоена. От една страна разбирам хората, които искат да възстановят имуществото си. От друга, наистина мисля, че има неща на този свят, които не принадлежат на ничий хол.

Woman in Gold (2015) - филм за откраднатите от нацистите предмети на изкуството

След миналогодишното фиаско на “Пазители на наследството”, тази година темата за съдбата на отмъкнатите от нацистите предмети на изкуството получава втори шанс с “Woman in Gold”.[[more]]Този път донякъде успява, и то впечатляващо, защото Хелън Мирън го изнася на гърба си съвсем сама – предполагам, че причината да приеме да изиграе Мария Алтман, племенницата на Адел Бауер (жената, която вероятно гледа някои от вас под формата на магнитче върху хладилника им в този момент) е, че е искала да си докаже, че може да се справи и с най-посредствено написани сценарии. Именно това прави филмът заслужаващ си вниманието, макар темата за последните пленници на нацистите – предметите на изкуството – отново да е пропуснала възможността да си проправи път към сериозен, драматичен и задълбочен филм, достоен за безброй “Оскари”, какъвто можеше да бъде.

Мария Алтман произхожда от богато еврейско семейство на върха на социалната стълбица във Виена. Тя е била малко дете, когато в салона на чичо й се е срещала с титани като Фройд, където нейният баща е свирел на виолончело “Страдивариус” пред гостите си. Чичо й поръчва на Густав Климт два портрета на прелестната си съпруга Адел и няколко пейзажа. Адел, позната десетилетия като “дамата в златно”, умира млада и в следващите години гледа племенницата си от хола на нейния чичо.

Всичко това се променя по най-драматичния начин по време на гоненията от нацистите, които разрушават нейния свят, унищожават близките й и плячкосват имуществото на фамилията. Впоследствие австрийската държава по неясен, незаконен начин успява да се сдобие с картините и да ги изложи в замъка Белведере във Виена. Мария успява да избяга в Щатите и прекарва следващите десетилетия скромно. Съдбата обаче отново обръща хода си, когато австрийското правителство в края на 90-те години решава да даде възможност на оцелели евреи да реституират собствеността си. За Мария това е шанс да докаже на предците си, че не са забравени и да възстанови справедливостта.

Докато гледах филма, бях раздвоена. От една страна разбирам хората, които искат да възстановят имуществото си. От друга, наистина мисля, че има неща на този свят, които не принадлежат на ничий хол. Дали Мария е просто алчна за пари, или е водена от по-възвишени мотиви, оставям на вас да разберете.