Изкуство

Хобит: Пущинакът на Смог

С малко-по-стегнат ритъм, нещата щяха да са малко по-добре. Дори заклет фен на Джаксън като мен може да признае това, а аз лично се поизморих точно накрая, преди най-силните сцени с дракона. Другата слабост за мен е последната Real 3D технология, в която е изработен филмът.

Хобит: Пущинакът на Смог

Какво мога да кажа за най-дългоочаквания филм тази година, освен че Питър Джаксън отново се е обяснил в любов на магията на Средната земя от романите на Толкин, точно така, както аз сега ще се обясня в любов към неговите филми. Втората част от трилогията „Хобит“ вече е на голям екран по целия свят и от нас се иска само да отделим три часа от декемврийската си програма, за да потънем в забрава. Това е, което най-много обичам в книгите на Толкин и във филмите на Джаксън – тази почти невъзможна способност да те изпратят в съвсем друг свят. В него властват зли сили, но и стремеж към красота, чест и достойнство. И там тези думи не звучат кухо и претенциозно, а напротив – там те са съвсем на място.

Втората серия на Хобит е предвидимо по-драматична и предвидимо позволява на злото да се прегрупира и да завземе по-сериозни позиции. Това, разбира се, само за да може в третата серия, подобно на развитието на действието във „Властелинът на пръстените“ нещата да се подредят в полза на добрите. Битките не са толкова много, но има два пика на зрелищност – единият – битката с орките по течението на реката, другата – финалните сцени с дракона, които просто са неразказваеми. [[more]]Емоционалната гама се разнообразява с появата на самоирония /образа на Билбо/, сатира /обществото на Езерния град/ и любов /връзката между елфката Тауриел и джуджето Кили/. Останалите сюжетни линии са познати не само от първата част, но и от Властелина: вътрешната борба на носителя на пръстена, сблъсъка между добро и зло, олицетворено от Саурон, голямата смелост на малкия хобит, способността за саможертва…

С малко-по-стегнат ритъм, нещата щяха да са малко по-добре. Дори заклет фен на Джаксън като мен може да признае това, а аз лично се поизморих точно накрая, преди най-силните сцени с дракона. Другата слабост за мен е последната Real 3D технология, в която е изработен филмът. Тя предлага невероятна реалистичност, която обаче на моменти е дразнеща и вместо на кино, навява мисли за телевизионен театър. Но тези две неща: неспособността на Джаксън и екипа му да махнат който да било епизод в името на по-бързото темпо, както и невъзможността им да не отговорят на изискванията на технологичното съвремие  – това са слабости, които лично аз мога да простя.