Тази прекрасна изложба е плод на усилията на много институции – Народен театър „Иван Вазов“, Държавна агенция „Архиви“, музеи, галерии, библиотеки и студентите от НХА и НБУ. Резултатът е впечатляващ: експозицията е подробна, интересна, съпроводена с любопитни факти от историята на България и света и – нещо почти невиждано у нас – с аудиогид. Това прави посещението в залите на Софийската градска художествена галерия доста по-дълго от обичайното, а преживяването наистина си заслужава.
Галерията е освободила целия първи етаж, за да има достатъчно място за всички експонати – изложбата представя 63-ма творци, работили през годините за театъра като декоратори, костюмографи, шапкари и архитекти. Някои от тях са сред най-големите художници на България – Антон Митов, Борис Денев, Сирак Скитник, Иван Милев, Дечко Узунов и много други, представени и с картините си. Други, и те са повечето, са останали анонимни досега, но тази изложба дава възможност да се види приносът им в развитието на театъра и изкуството у нас.[[more]]Патриархът на българската сценография се казва Александър Миленков. През 1903 г. той отива на опера в Мюнхен и е толкова впечатлен от декорите, че решава да посвети живота си на това изкуство. Тогавашният министър на културата Иван Шишманов му отпуска стипендия за обучение в Германия. Александър Миленков работи като сценограф от 1906 до 1958 г. и за над половин век създава декорите за повече от 200 постановки в Народния театър.
Антон Митов пък е първият, който прави костюми за театъра на базата на сериозни научни изследвания. Костюмите му за „Към пропаст“ на Вазов са първитете авторски костюми в България, създадени специално за представлението, съобразени със спецификата на героите и характерите им.
По времето на Пенчо Славейков като директор на Народния театър и Яворов като негов драматург за сценограф е поканен Александър Божинов. Този талантлив художник и изумителен карикатурист е изправен пред Народния съд след 9 септември 1944 г.
В историята на Народния театър завинаги остава записано и името на Пенчо Георгиев, учил в Париж и работил в театър “Пигал”, който след завръщането си в България е назначен като сценограф и на 41 години загива при злополука зад кулисите на театъра.
Изложбата разказва още и за творчеството на Георги (Джон) Попов, също парижки възпитаник, който в знак на протест срещу каноните на социалистическия реализъм в изкуството след 1944 г. започва да се занимава със сценография. А също и за Нева Тузсузова, която помня от детството си и с чиито илюстрации съм израснала аз, и детето ми. И за Хосе Мария де Санча Падрос, създал емблемата на Сатиричния театър, попаднал в България, следвайки любовта си... И за още много други.
За костюмите, снимките и картините няма как да разкажа – те трябва да се видят.
Вечерта ни завърши в Народния театър, с една от любимите ми постановки “Да се провреш под дъгата” – и това за пореден път доказа: театърът наистина е магия!
