Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.

Явор Гърдев за театъра като съдбовен ангажимент и стимула да продължиш

Явор Гърдев за театъра като съдбовен ангажимент и стимула да продължиш

Снимка: Адриана Янкулова
 

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

С Явор Гърдев ни среща Ина Кънчева, която познаваме много добре като оперна певица, също и като вдъхновител и двигател на фондация "Културни перспективи". Съвсем скоро фондацията й стартира нов проект. "С усилия към звездите" ще даде пет стипендии на талантливи български артисти от пет сфери на изкуството. Освен финансовата подкрепа всеки от тях ще получи и допълнителен уникален шанс да се ползва от напътствията на ментор. За сферата "Театър/Пърформанс" това ще бъде големият режисьор Явор Гърдев, а ние използваме повода, за да си поговорим с него накратко за проекта, за пътя и за бъдещето.

 

Защо се съгласихте да участвате в проекта "С усилия към звездите"?

Стори ми се, че Ина Кънчева иска да помогне, а не да се похвали. И това ми хареса.

Как разбирате ролята на ментор, това въпрос на вътрешна потребност ли е или на обществен дълг?

За мен нито едното, нито другото. По-скоро е еволюционен дълг. Помагаш на природата да осъществи по-бързо онова, което и без това е замислила.

Какви очаквания имате към бъдещите участници? Възможно ли е и те да ви научат на нещо?

Разбира се. Обучението е винаги двупосочно. Даже, бих казал, то е неизбежно двупосочно.

Вие самият имали ли сте ментор и ако не, кого бихте избрали за такъв?

Да, имал съм в определени периоди от живота си: Иван Добчев, Маргарита Младенова, Николай Михайлов…

От какво ново поколение има нужда българският театър?

От такова, което поглежда към призванието си като към пожизнен и съдбовен ангажимент. Strings attached.

Вие изразявате своята обществена позиция чрез изкуството, остава ли нещо, което не сте успели да изразите чрез него?

Да, разбира се. И в този остатък се крие стимулът да продължаваш.

Мислите ли каква ще е реакцията на публиката, когато избирате нов проект, по който да работите?

Мисля. Винаги. Но това не предопределя избора ми. Само го свързва с обстоятелствата на реалността.

Казвате, че режисурата е способност да виждаш взаимовръзките в света - как развивате у себе си това умение?

Чрез естествено любопитство и постоянен вътрешен саботаж на илюзията, че изобщо зная нещо.

Интересът ви към съвременната българска литература в каква посока се простира след "Чамкория"?

Ще имате възможността да видите това още през първата половина на следващия сезон.

Ще видим ли друг ваш филм, мина много време от "Дзифт"?

Да, разбира се. Когато постигна смисъла и образа на онова, което си заслужава да бъде заснето и показано, непременно ще го заснема и покажа. Не по-рано.

Момиче с много имена – ако Левена ви е трудно, можете да я наричате Лена или Вени. Тези, които не чуват добре, може един-два пъти да се разминат и с Невена. Празнува имен ден на Цветница не защото така е решила, а защото баба й е от шопския край, където на „невен“ казват „левен“. За най-лесно – тя е Невена с „л“, но в никакъв случай не Невел...