ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Явор Гърдев се завръща с „Наблюдателите (Хипотеза за отвъдното)“

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Театърът, който прави Явор Гърдев, е безпогрешно разпознаваем – умен, запомнящ се, красив. И също така с много герои, неизменно с декорите на Никола Тороманов, със сложен текст, с неудобни въпроси. Липсваха ми всички тези компоненти в последните му постановки, които по една или друга причина са в недостиг на някои от изброените съставки.

„Наблюдателите (Хипотеза за отвъдното)“ е съвършеният „гърдевски“ театър – съвсем нова пиеса на Константин Илиев, събрала в себе си ерудицията и мъдростта на може би най-големия жив български драматург, с много близки до българите, но същевременно общочовешки теми. Стратегически пиесата е поставена в камерната зала на Народния театър, където Никола Тороманов е доближил пространството максимално близо до публиката, а емоциите на героите се усещат почти физически. Единственото неудобство е това, че поради малкия брой места, намирането на билети е почти невъзможно.

Откриващото действие е много ефектно – в наши дни, в малък град, смъртта застига съдията Станимир (Цветан Алексиев) в двора на къщата на хаджи Станьо (Христо Петков). Стопанинът, отдавна покойник, внезапно се появява лично в имота си и двамата мъже започват сложен и многозначителен разговор за субстанцията на съществуващото и природата на доброто и злото. Съдията носи своите колебания и грехове, които вече е късно да изкупи – всяка намеса в реалния свят е недопустима, всяко връщане назад – невъзможно. Решението е да се намери измерение, макар и отвъдно, в което да се примирим с направените приживе компромиси. Задача, с която изглежда се борят хора далеч по-велики от корумпирания съдия и неверен съпруг Станимир. Постепенно на сцената се появяват образи от българската и световна история, за които сме чели само в книгите. Всеки от тях също търси изкупление и носи вината на решенията, взети приживе. Левски, Ботев, Достоевски и доста други разпознаваеми и легендарни фигури разказват за малко познати епизоди от живота си, без и за миг да звучат прекалено фалшиво или патетично.

Не намерих информация кой е гримьорът на представлението, но наред с изразителните костюми на Свила Величкова, актьорите до един изглеждат почти плашещо убедителни. Това се подсилва значително от емоционалната приповдигнатост на текста и напрежението във всички диалози и конфликти, разиграващи се на сцената. И макар че при подобен сюжет е неизбежна известна плакатност и дидактичен тон, тук това е почти незабележимо и лесно може да се прости.

Трудно е да се открои някой от актьорите, тъй като всички се сливат с образите си – Ана Пападопулу, Благовест Благоев, Димитър Николов, Елена Телбис, Емил И. Марков, Илиана Коджабашева, Йосиф Шамли, Кире Гьоревски, Леарт Докле, Мартин Димитров, Ненчо Костов, Павлин Петрунов, Стефания Колева.

Театърът все по-рядко успява да изпълни своята благородна и висока мисия – едновременно да образова и да вълнува. Този го прави отлично.

 

Да започнем 2019-а с театър!

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...