Изкуство

Явор Гърдев в галерия „Структура“ и абсурдът като изкуство

Събитие, което няма аналог в културния живот на София.

Явор Гърдев в галерия „Структура“ и абсурдът като изкуство

Наречено „углавно действо“ и приличащо донякъде на представление, „Елхата у Иванови“ всъщност е произведение на изкуството, създадено съвместно от Явор Гърдев и театър „Реплика“ и представено в галерия „Структура“.

Защо точно този текст на това място? Заради няколко неща.

Галерия „Структура“ е пространство в центъра на София, което търпеливо и успешно се развива като място за случване на интересни неща. Помещението е светло, бяло и достатъчно голямо, изолирано е от улицата и на мен ми напомня силно за любимата ми берлинска улица „Аугустщрасе“, където е пълно с такива галерии.

Явор Гърдев е режисьор и творец с дълга и интересна творческа биография, който има основания да смята, че съмишлениците му ще дойдат да видят този по-различен формат театър. И не се е излъгал – билетите за всички представления са напълно разпродадени. У нас, за жалост, често пътят на творците е такъв – от творчески радикализъм към компромиси и сериозно занижаване на стандарта, така че с удоволствие установих, че поне за Гърдев това не е валидно.

Театър „Реплика“ се състои от актьори, които познавам по име и лице, но не и като част от някоя официална „трупа“. Те са просто артисти в по-широкия смисъл на думата и с удоволствие посрещаха публиката пред залата.

Авторът Александър Введенски е оберуит – сиреч съмишленик на Данил Хармс, и това веднага дава някаква насока за случващото се в залата. Преводът на текста е на поета Георги Рупчев и когато текстът премине в стих, може да се оцени неговото майсторство.

„Елхата у Иванови“ е случване, конструирано от хора, музика, мултимедия и наратив, като компонентите са в непрекъснато взаимодействие. Всичко се случва в една новогодишна нощ в семейната квартира на Иванови, пълна с деца, бавачки и родители, и всички умират един по един. Оцелелите приемат смъртта като част от тривиалността на бита, почти като у Андрей Платонов, животът не спира, а празникът си е празник и не може да бъде помрачен само защото един, двама, трима… са умрели. Всичко това е илюстрирано с непрекъснато сменящи се кадри на стената на галерията и те почти без изключение са страхотно подбрани.

Реакцията може да бъде различна – до мен една дама се смееше с глас почти без прекъсване, но със същото основание можеше и да плаче с глас. Абсурдът е изкуство, което няма еднозначна оценка. Безспорно е едно – „Елхата у Иванови“ е събитие, което няма аналог в културния живот на София и дори само заради това трябва да се види.