Изкуство

Сериалът „Оранжевото е новото черно“

Вероятно няма да намерите чак толкова разюздани сексуалните сцени, колкото ги смятат в Щатите. Но ако сексът между жени по някакъв начин ви кара да се чувствате неудобно, може би трябва да изберете други истории и други разказвачи.

Сериалът „Оранжевото е новото черно“

Дженджи. Не е възможно човек с това име да не ми стане симпатичен моментално. Името й се допълва от оригиналната визия на човек, който си представям, че по цял ден се смее и то по начина, който аз харесвам – с подтекст, иронично, малко черно... Наскоро Дженджи Кохан си купила едно от старите кина в  Ел Ей (Hayworth Cinema) и го префасонирала така, че на втория му етаж да може да пише историите си с екипа си от себеподобни хипстъри – гарантирано светло бъдеще. Създателката на „Трева“ (Weeds) и новия „Оранжевото е новото черно“ (Orange is the new black) е от семейство в бранша. Баща й е авторът на „Уил и Грейс“ (Will and Grace), а единият й брат близнак (защото има и още един) e носител на награда Емми за телевизионно продуцентство.

Дженджи не е Шонда. Тя не реди героите си така, че да преживяват самолетни катастрофи, пропадания на земната кора, мозъчни операции, правителствени конспирации, секретни клетки управляващи Америка, тайна любов с президенти, семейни многоъгълници и щастливи развръзки. Там всичко е в суров вид и няма мъже с прякори Дрийми или Стийми. На моменти е гадно, много вулгарно и горчиво смешно. Тя започва разказа от малките погрешни решения, които се взривяват и изпращат героите на отсрещната страна на доброто, удобното, социално приемливото, политически коректното, толерантното, зеленото, правилното в този свят на среднокласова безметежност. Нейните героини не правят с лимоните, които им поднася животът, лимонада, а стават кучки и откриват нови „Аз“. И точно този процес е сърцето и смисъла на сериалите й.

[[more]]Нанси ( „Трева“) продаде малко марихуана, за да си плати сметките. Пайпър (главната героиня на „Оранжевото“) преди 10 години пренесла едни пари на едно място. И тук е закачката. Повечето вероятно бихме рискували точно като главните героини и тези истории показват един сценарий, който само на пръв поглед е нереален. Оказва се, че разпадането на цялата ни система от ценности и важности  може да се случи доста лесно и бързо, оставяйки само борбата за оцеляване и усилието за задържане на най-важното за една жена – семейството и любовта.[[quote:0]]ОК. Пайпър в крайна сметка я хващат точно преди да се омъжи за едно добро момче и я осъждат на 15 месеца затвор при леки условия. И двамата са убедени, че връзката им е стабилна, и че в тези месеци загубата ще е само новият сезон на Mad Men и едно-две издания на айфон. Нещо, което малко преди да се затръшнат решетките, всъщност изглежда направо непоносимо.

Приликите им с Нанси се изчерпват още в началото. Те оцеляват по различен начин. Нанси беше единак в мъжки свят. Нейното оръжие беше манипулацията на тази мъжка реалност, живот между капките, спасяването на собствената  кожа, запазването на нейното семейство, пленено от егоизма й. Пайпър попада в женски свят, където жените напълно разкриват същностите си на групови същества - майки, сестри, приятелки и любовници. За жените групата е най-сигурният инструмент за оцеляване. Там няма единаци, а Пайпър е от малцинството бели, завършили колеж, руси, слаби, хубавички жени, които скоро разбират, че социалните им умения не са от особена полза и единствено интелигентността и адаптивността им  могат да ги спасят. Лошото е, че стратегията на добрия тон, средния път и стоенето настрана носят също толкова беди, колкото и вдигнатата глава. Нещата са допълнително усложнени и от това, че в затвора се намира и бившата й любовница, виновницата да я заловят – Алекс.

На пръв поглед всички са откачалки, езикът е нецензурен,  агресивен и понякога се смееш с глас. Но Дженджи Кохан всъщност води зрителя през пресечен терен – от личните истории на затворничките оставаш с тежко чувство, че животът може да те влачи като подвижна кал в незнайна посока. И това чувство само донякъде се разсейва от  комедийната форма на сериала – всъщност единственият начин да бъде разказано нещо толкова тъжно.[[quote:1]]И няколко думи за най-пикантния въпрос... Да, в затвора има секс. Някой си бил преброил нещо като 12 порно сцени в първия сезон на „Оранжевото е новото черно“. Европа не е Америка. Тук гола жена върху трактор не е порно, а реклама на зърнени закуски, така че вероятно няма да намерите чак толкова разюздани сексуалните сцени, колкото ги смятат в Щатите. Но ако сексът между жени по някакъв начин ви кара да се чувствате неудобно, може би трябва да изберете други истории и други разказвачи.

На 6 юни Netflix ще публикува в мрежата си втория сезон на „Оранжевото е новото черно“. Всички 13 епизода в една вечер. А аз ще тръпна в очакване да видя развитието на един от топ сериалите за 2014 година.

ПП:  „Оранжевото е новото черно“ е базиран на опита на действителен човек и събития. Пайпър съществува и можете да я гледате в TED.