За "Момичетата от града" (знаете, хубавите, умните, образованите и преуспелите) драснах специален материал с прогнозата си за актуалния филмов фестивал в Кан. Нищо не познах - моите фаворити, с изключение на Фархади, се разминаха с наградите. Но написах, че Кен Лоуч е велик и че Ксавие Долан е любимец на форума. Ето кой какво спечели, както и моят коментар!
"Златна палма": I, Daniel Blake/"Аз, Даниъл Блейк". Да, Кен Лоуч е велик (втора "Златна палма"), защото единствен, наред може би с братята Дарден, прави без фалшив патос и левичарски залитания истинско и вълнуващо човешко социално кино, което не е плакатно, плоско, скудоумно, назидателно и изкуствено приповдигнато. Тук инвалидизиран дърводелец на средна възраст се влюбва в самотна майка... Чакам!
Голяма награда: Juste la fin du monde/It's Only the End of the World/"Това е само краят на света". Да, Ксавие Долан! Дразни ме, но едва 27-годишен е със шест режисьорски филма и е заснел още един тази година! Смъртно болен писател посещава семейството си (от което е отчужден) и предизвиква буря с признанието си. Завист, дребни сметки и задавени обиди са пометени от емоциите. Някой мисли ли, че филм с Венсан Касел и Марийон Котияр може да е лош?
Най-добър режисьор: Кристиян Мунджу, Bacalaureat/Graduation/"Дипломиране". Освирквания и... награда. Кристин Стюърт (Personal Shopper) отново е тук, благодарение на Асаяс има "Сезар", преди да грабне, надявам се, и "Оскар". Мунджу е награденият. В румънската провинция почтен и честен самотен баща прави всичко за дъщеря си, като след дипломирането тя ще замине за Великобритания да учи. Точно преди матурата я пребиват жестоко и той трябва да пренебрегне и да наруши принципите си, за да ѝ осигури мечтаната реализация. Обичам този режисьор, и то не само заради "Четири месеца, три седмици и два дни"!
Най-добър актьор: Шахаб Хосеини, Forushande/The Salesman/"Продавачът". Ашгар Фархади се завърна! Младо семейство в Техеран играе в любителска постановка на "Смъртта на търговския пътник" на Артър Милър (оттам заглавието). Местят се в апартамент (техният е пред срутване), дотогава обитаван от елитна проститутка. Стар клиент, незнаещ за промяната, я търси и ядосан наранява тежко настоящата наемателка, която не го е видяла добре (френското заглавие е "Клиентът"). Разяреният съпруг започва да издирва нападателя, но отмъщението не е точно това, което очакваме.
Най-добра актриса: Жаклин Жозе, Ma'Rosa. Брилянте Мендоса разказва историята на Мама Роса и четирите ѝ деца. Тя върти заедно с мъжа си магазинче, в което продава и по малко наркотици. Залавят я и майката попада в разядената от корупция и жестокост правосъдна система, но ще направи всичко възможно, за да се спаси и да оцелее.
Награда на журито: American Honey/"Американски мед", Андреа Арнолд. Британски вариант на германския "Виктория". Младо момиче от провинцията се присъединява към пътуващи търговци и твърде бързо е засмукана от свят, пълен със забавления и секс, но и с престъпления.
Най-добър сценарий: Forushande/The Salesman/"Продавачът", Ашгар Фархади.
Награда на Икуменическото жури: Juste la fin du monde/It's Only the End of the World/"Това е само краят на света", Ксавие Долан.
Златна камера: Divines, Уда Бенямина. Наградата за дебют е най-важна и никога не ме разочарова! Симпатичната френска режисьорка от малцинствата се захваща с лична история (сестра ѝ играе главната роля), вариант на вече познатия и акламиран Bande de filles. Главната героиня, заедно с приятелката си, започва да продава наркотици за местната нарко дилърка. Училището и вярата не я интересуват, но среща красив и талантлив танцьор. Очакваме любовта да е универсалното лекарство, но хепиенд няма...
Секция "Особен поглед"
Голяма награда: Hymyileva mies/The Happiest Day in the Life of Olli Maki, Juho Kuosmanen. Обещаващ боксьор рискува цялата си кариера заради любовта към жената на живота си.
Награда на журито: Fuchi ni tatsu/Harmonium, Koji Fukada. Бивш затворник започва работа, неусетно влиза под кожата на шефа си и дори става нещо като член на семейството.
Най-добър режисьор: Мат Рос, Captain Fantastic. Мат Рос е чудесен актьор (сега го гледам в "Силициевата долина"), но явно и добър режисьор (филмът беше фаворит на "Сънданс"). Баща (Виго Мортенсен) отглежда шестте си деца като в "Уолдо" на Торо - в затънтeна гора, и сам ги учи на математика, литература, квантовата теория и... да ловуват. Майката умира, появява се тъстът (Франк Л'Анджела), който ненавижда зетя, семейството трябва да се интегрира в цивилизацията, за което наследниците (от 7 до 17-годишни) се оказват напълно неподготвени - най-големият например не може да говори с жена, без да ѝ предложи брак! Сатира едновременно и на ескейпистките "зелени" теории, и на консуматорското общество. Имам големи надежди за този филм.
Специална награда на журито: La tortue rouge/The Red Turtle/"Червената костенурка", Michael Dudok de Wit. Холандски филм без диалог - за живота на отшелник на изолиран остров.
ФИПРЕСКИ
Състезание: Toni Erdmann, Maren Ade. Сложните взаимотношения между отчужден баща и обидената му дъщеря, с която той иска отново да се сближи. Има и автобографични елементи.
Особен поглед: Caini/Dogs/"Кучета", Bogdan Mirica. Втора награда за румънците, които дори бяха с два филма в конкурса (Пую и Мунджу), като тук съпродуценти са българи. Млад мъж се завръща след смъртта на дядо си в далечна, изолирана и изостанала провинция, за да продаде земята, която е наследил. Оказва се обаче, че дядото е бил ръководител на местните бандити, които нямат никакво намерение да се разделят с имота, който им трябва за престъпната им дейност. Нещо като балкански "уестърн", очаквам с нетърпение.
Европейско кино
Merecenaire/Mercenary/"Наемник", Sacha Wolf. След успеха на Гарет Евънс и The Raid всеки иска да прави трилъри с бойни изкуства в тази част на Азия.
Седмица на критиците
Mimosas, Oliver Laxe. Болен богат шейх тръгва на пътешествие през опасна пустинна местност, защото иска да бъде погребан в родното си място. Той умира в планината, а двама мошеници от свитата твърдят, че знаят пряк път. В същото време един човек тръгва по стъпките на кервана...
Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.
