За първи път гледах директното излъчване на церемонията по връчването на наградите Оскар с приятелките си през 1997-ма година. По онова време беше абсурд да се гледат филми другаде освен на кино или на видео касети, така че от всички номинирани филми бяхме гледали само „Джери Макгуайър“, защото само това беше стигнало до кината в България. Естествено това не ни попречи ни най-малко да се забавляваме, да спорим кой е с най-хубава рокля и да си превеждаме една на друга която каквото успее да разбере от церемонията. От тогава минаха много години и вече нямаме нужда от превод, гледали сме всички номинирани филми, но продължаваме да спорим кой е най-добре облечен и да крещим когато спечели някой от „нашите“.
Днес сме почти единодушни в предпочитанията си, може би защото годината не беше особено интересна за киното. Затова пък Били Кристъл определено е най-смешния и остроумен водещ, така че все едно ще е много забавна нощ. Определено сме за Виола Дейвис за главна женска роля, за Брад Пит за мъжката, Кристофър Плъмър и Октавия Спенсър за поддържащи роли, а за филм ни е почти все едно – всичко е еднакво и ще бъде забравено за една година. Синът ми също вече си има фаворити, но в категорията за анимационно кино. Една от многото ни луди истории е тази как той гледа с нас част от церемонията когато беше две годишен и така се превъзбуди от викане, смехове и ядене на пуканки, че накрая легна на пода и заспа пред телевизора, а ние просто му метнахме отгоре едно одеяло и дори не го преместихме в неговата стая, за да не изпуснем и една минута.
Това вече е част от традиция, която има много малко общо със самите оскари и много повече с нас и спомените, които имаме от тази специална нощ. Колкото и да девалвира качеството на филмите, колкото и да са спорни номинациите и разочароващи наградите, за нас тази вечер е посветена на любовта ни към киното и всички емоции, които то ни е подарило. Както е и за самата киноакадемия, както е и за всички други киномани по света. Предпочитанията ни са ясни, стискайте палци!
