Изкуство

"За теб", Театър "Сълза и смях"

Моя приятелка, касиерка в Народния, с която понякога се прибираме заедно с градския транспорт, ме закле пламенно: "Непременно гледай в "Сълзата" "За теб"! (И то при положение, че в класациите и на двама ни това е най-посредствената столична сцена)!

"За теб", Театър "Сълза и смях"

Моя приятелка, касиерка в Народния – енергична, стегната, белокоса, късо подстригана харизматична дама, с бърз говор и категорични оценки, любопитна и ерудирана, – с която понякога се прибираме заедно с градския транспорт (ако е достатъчно рано, за да го използвам, например при мач от Шампионска лига), ме закле пламенно: "Непременно гледай в "Сълзата" "За теб"! (и то при положение, че в класациите и на двама ни това е най-посредствената столична сцена)! Тъй като следя творчеството на Яна Борисова, така и така щях да отида, но този нетърпящ възражения призив засили още повече любопитството ми...

На голямата, полупразна сцена (добра сценография на Никола Тороманов, а режисурата на Петър Кауков е незабележима, което е комплимент) са двама: единият е Големия брат (Христо Мутафчиев, в роля, много близка до неговия характер и натюрел), груб, избухлив, раздразнителен, конфликтен, хапливо остроумен, обидно язвителен, лесно повишаващ тон, постоянно наставляващ, претърпял инсулт известен адвокат в инвалидна количка (движи само дясната си ръка), богат, преуспял, материално задоволен, с успех сред жените от малък. Толкова енергично и пълноценно живял човек (бивш вечен оптимист и жаден за приключения и нови изживявания авантюрист) нормално е в депресия и мисли за самоубийство (по-добре бърз край, отколкото дълго вегетиране).[[more]]Другият е Малкия брат (Станимир Гъмов, противно на повърхностния му публичен образ тип "комиците", много добър професионалист, "куклар") е актьор, мек, отзивчив и отстъпчив човек, винаги в сянката на брат си, добър до наивност, дори слабохарактерен, търпелив фаталист, едва свързващ двата края. Братята не са си били много близки, но сега Малкия настоява да помага на изпадналия в беда Голям, постоянно кисне в апартамента му и така неусетно се сближават, като процесът преминава през нецензурни закачки, остри сблъсъци и конфликти, между силни крясъци, нечут шепот и неохотни откровения. Малката подробност е, че актьорът живее с "бившата" на адвоката... И тъй като положението е бедствено, разговорите са с едри, вечни, сериозни и общовалидни теми – любов ("любовта е ужасът да не я загубиш"), щастие (циничното "не очакваш нищо и свикваш", което всъщност – знам го – е рецепта за доволство, не за щастие; често се бъркат), смисълът на живота ("хубавите, безличните, те успяват, създават семейства и са щастливи, но са безинтересни и обикновени, при грозните и красивите е различно")...

Текстът на Яна Борисова е блестящ и оригинален (единственият съвременен български драматург, когото уважавам), искри от остроумие, доброта и мъдрост (но няма да цитирам повече, всеки сам трябва да се докосне до него и да се остави на скритите му течения), като сценичната реализация е на нужната висота. Не ми хареса единствено, че за втори път (след "Приятнострашно"), брат се жертва, за да получи другия любов и взаимност. Но писмото "За теб" (такава е и изключително оригиналната програма на спектакъла), пъхнато под вратата ("пази сърцето си, то ми трябва"), е прелестна сюжетна находка, където всъщност трябваше да свърши представлението – цитирането на Шекспир и чудотворното усилие на волята ("достатъчен е куражът да се осмелиш") са малко излишни.

Иначе в паметта остава едно великолепно "летене" в екстаз на Големия (заедно с количката), символизиращо безграничния полет на човешкия дух. И много вълнения, емоции и сълзи.

Повече от Боян Атанасов можете да откриете в личния му блог, статии от който публикуваме с неговото съгласие.