Когато разбрах, че моят любимец Венсан Лендон е спечелил наградата за мъжка роля в Кан през 2015 г., веднага започнах да дебна "Законът на пазара" на Стефан Бризе, събрал още шест отличия (включително на Екуменическото жури в Кан и "Сезар" за Лендон), ала скъпернически оценен с 6.8 в IMDb. Дочаках го в торентите с великолепен превод.

Това е единственият случай от много време насам, когато социално кино тип британско получава адекватна реализация извън острова. На всичкото отгоре всички освен Лендон са непрофесионални актьори и играят със собствените си имена... И не е нужно да ви казвам, че французите пак го неглижираха!

Моралът, добротата и достойнството, обикновеното човешко съчувствие и благо опрощение обаче не са за продан.

Тиери Тогурдо (Венсан Лендон) е висококвалифициран работник (стругар, шлосер) около 50-те, работещ с последен модел дигитални машини, строен, стегнат, мускулест, с едри черти, виолетови сенки под очите от притеснение, олисяващо чело и честни огромни добри очи. Безработен е, и то от дълго време. Има чудесна, мила, непосредствена и чаровна съпруга - Карин (Карин дьо Мирбек) и... син с детски паралич - Матийо (Матийо Шалер), приятно, ученолюбиво, прилежно, лъчезарно и послушно дете, което иска да продължи образованието си (в нормалните държави това се разбира от само себе си).

Присъстваме на почти документално (без музика) ходене по мъките в бюрократичните задънени абсурдни лабиринти и студените, безнадеждни и бездушни интервюта за работа. През скайпа гордо, но и видимо отчаяно събеседва с потенциален работодател ("шансът Ви е минимален"), общува притеснено с личния си банкер ("продайте апартамента и се застраховайте!"), опитва се да продаде за мизерна сума кемпер за къмпингуване в чудесно състояние на изнудващ го купувач, взима заем за нов автомобил втора употреба. Най-накрая започва като пазач в супермаркет. Там пък се сблъскваме с "ежедневната лудост" на недоимъка, дребната хитрост, лукавите плоски оправдания и компромисите с правилата и законите. Постоянно следене и нарушители, които съжаляваме, а не осъждаме, като прилично облечен пенсионер от богат квартал, откраднал храна за 14 евро, и касиерката г-жа Анселми (Франсоаз Анселми), приятна любезна и вежлива жена (и с трагична съдба, която шокира), присвоила... купони за намаление. Последната капка е чернокожа млада и симпатична колежка, трупаща точки на гърба на клиентите. Макар и обезверен и притиснат в ъгъла от обстоятелствата, Тиери е почтен, достоен и честен човек със заслужена гордост, един от масата работливи обикновени хора с принципи, идеали и чест, "солта на земята" според англосаксонците, които поддържат западната демокрация и модерната цивилизация, фундамента и основата на съвременната държава. Той обаче не е за тази работа (знаем го още отначало), не може да гледа спокойно и безчувствено гърченето, мачкането и унижението на дребните съсипани хорица, дори и да са си заслужили отношението.

Изборът е преопределен, а ние се замисляме и тревожим не толкова за това, което сме видели, а за това какво предстои. Моралът, добротата и достойнството, обикновеното човешко съчувствие и благо опрощение обаче не са за продан. А другото... все някак ще се уреди, ако има желание, надежда и вяра.

Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.