Георги Дюлгеров няма хубав филм от 40 години (последният, с някои уговорки, е "Акатамус"), а трейлърът е толкова лош, че отидох на "Записки по едно предателство" предубеден и силно скептичен (нищо че беше спечелил Специалната награда на журито на 'Златната роза"). Но той се оказа силен, откровен и вълнуващ, дълбаещ с хирургическа прецизност в родната народопсихология и утвърдените митове, поравно героични и нихилистични.

Аз знам "Записките" наизуст, но все пак ще поразкажа малко за другите. Около десет години след Освобождението вече отракания, елегантен и поевропейчен Захари Стоянов (Иван Николов, чудесен театрален актьор) отива със шарена весела дружина в Балкана уж на лов, а дядо Въльо (Ивайло Христов, на ниво) ще им бъде домакин, водач и душеприказчик. Това обаче е човекът, предал някога магнетичния Бенковски (Пламен Димов, откритие), убит в засада, от която Захари се е спасил по чудо... 

Няма никакви батални сцени от Априлското въстание – всичко е психологизъм, запомнящи се огнени фрази, изречени от героите, заснети в едър план, последвани от майсторски композирани общи дълги кадри. Захари, Бенковски, един далматинец и отец Кирил (Цветан Алексиев) се лутат из Стара планина след разгрома на въстанието, а после срещат набедения за техен издайник Нею (Красимир Доков), който ги води при дядо Въльо.

Когато Захари най-накрая изобличава предателя в настоящето, той започва нелепо да се оправдава, да прехвърля вината, да се кае фалшиво, раболепно да се гърчи и самоунижава. В "Записките" пише, че единственият, който не е предал дружината, е един турчин и дори им е поискал пари (за разлика от Нею и Въльо!), защото те са му гости и религията го задължава да ги приюти и нагости!

В края обаче в блестящ монолог Захари обяснява защо е така и че не е виновен колективно народът: предател е само робот, но не и този, усетил макар и за секунда сладкия, неустоим и извисяващ вкус на свободата!

Ето и още 6 страхотни български филма