Хартията е може би най-семплият материал в изкуството и именно в това е неговата красота. Има нещо будистко като схващане в изкуството от хартия. Тя е уязвима е и трудна за съхранение, което го прави временно, преходно.
В изложбата “Импулс и светлина”, част от "София хартиен арт фест", артистите си играят със светлината в пространството, както можем да се досетим от името й. Където има светлина, има и сянка, а чрез взаимодействието между двете ние усещаме, преживяваме инсталациите в изложбата.
Участниците са от целия свят – Анна Бояджиева, Мила Стоева и Даниела Тодорова от България, Верена Фридрих и Йоахим Чахер от Германия, Хана Фрей Хюсо и Вибеке Дамсгаард от Норвегия и Ийонага Танахиро от Япония.
Влизайки в залата, не можем да не забележим “Въздишащият обект” на Йоахим Чахер, който ни напомня за нашата собствена планета, която се опитва да си поеме въздух. “Бяла структура в пространството” на Анна Бояджиева ни връща в миналото, сякаш изтъкана от някоя стара вълшебница, а пък “Сомнамбул” на Хане Фрей Хюсо ни пренася в изящно изработено, миниатюрно норвежко селце.
“Импулс и светлина” поставя началото на 10-ото биенале за хартиено изкуство "София хартиен арт фест 2020". Можем да разгледаме изложбата в “Квадрат 500” до 20 септември.
Един ден в Танжер през очите на художник
