ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Защо „Раждането на Венера“ е толкова хубава картина?

Защо „Раждането на Венера“ е толкова хубава картина?
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Както Джокондата на Леонардо е символ на Лувъра, така „Раждането на Венера“ на Ботичели е символ на галерия "Уфици" във Флоренция. Но най-вече е символ на италианския Ренесанс.

Днес във Флоренция нейното невинно лице гледа отвсякъде – магнити за хладилници, ключодържатели, чинийки, престилки за готвене, тефтерчета, торбички, светещи химикалки, моливчета... Нейната уникалност е преминала през мелачката на потреблението, за да можем, ние, хорицата на XXI век, да я имаме – където си пожелаем по възможно най-обикновен начин. Като едни насилници.

Миналата неделя прекарах три-четири часа в галерията. А пред „Раждането на Венера“, до която се стига в сравнително ранен момент от обиколката, се застоях много. Не колкото пред „Пролет“, която ми харесва повече, но много. Толкова, че няколко дни след това мисля за тази картина и в какво точно се състои красотата й, защо е символ на Ренесанса, кой определи това, кой каза, че това е най-хубавата картина, по какво се различава от другите...

И моите напълно аматьорски изводи в крайна сметка обобщих така: не може да се каже, че нещо е хубаво, защото на теб лично ти харесва или не, когато го гледаш. Цивилизацията и красотата са нещо много по-сложно, голямо и значимо от това дали конкретно на един човек нещо му харесва.  

На пръв поглед за мен „Раждането на Венера“ е хубава картина. Изключвам това, че я намирам леко кичозна (след като съм я видяла на милион магнити за хладилници, тя е и огромно клише все пак). Виждам я светла, жива, харесва ми роклята на женската фигура вдясно, която е разкошна. Картината „пръска радост“ и ме кара да се чувствам добре, щастлива, да се усмихвам. Но самите фигури ми се струват като апликации. Не виждам особена преспектива, дълбочина. Самата Венера ми се струва в леко крива и неестествена поза. Шията й е твърде дълга. Гърдите – твърде малки. Пръстите (особено на краката, които винаги ме шокират в картините от тази епоха), са едри и все пак търсещи някакво изящество, чрез определен жест или раздалечаване... И все пак е жива, прекрасна, нежна, невинна. Великолепна.

Така че какво ѝ е на тази картина? Оказва се, че има какво и че всичките ми въпроси имат отговори, което затвърди и друг мой аматьорски извод – нищо в изкуството не е случайно, всичко е натрупване. Всичко е образование. Никой просто така не се е събудил, за да нарисува каквото и да било ей така, просто защото е гениален.

Има още...

Елена е щастливо градско момиче с много и разностранни интереси. Много е сериозна. Не съвсем. Постоянно редактира и започва наново. Не пуши, не пие. Чувства се вкъщи навсякъде, където има Wi-Fi. Повече от Елена можете да намерите във Фейсбук страницата  My Italian Days.