“Северен ноар” (още “скандинавски ноар”) е криминален жанр, характерен за Скандинавия, в който се смесват мрачна, тежка, реалистична история, представена семпло и без метафори на фона на дъждовната, мъглива, студена, безцветна, меланхолична атмосфера на Севера.
За хора, свикнали с повече слънчеви дни в годината, на моменти този северен жанр е непоносим и потискащ, но в същото време привличащ с онази сила на мрака, която ни кара да се взираме в тъмното, вместо да затворим очи. Идеалното време за този жанр e точно сега – между отминалото есенно великолепие на октомври и уюта, обичното и топло настроение на настъпващите празници, когато нашето собствено настроение е сивкаво и мрачно. Ефектът на жанра се постига именно от тази затормозена атмосфера, съчетана с елегантен съспенс, без задължително да има директни сцени на насилие и ужаси, които в повечето случаи са загатнати или дадени за малко и отдалеч, но достатъчно въздействащо, за да се появят в съня на читателя/зрителя и да доведат до една малка, временна обсесия от историята и героите.
Полицай Сага Норен (София Хелин) е главната героиня. Тя е шведка и живее в Малмьо, град от едната страна на забележителен мост, който свързва Дания и Швеция. Когато една вечер токът е прекъснат, на моста се появява труп, а двете държави трябва да споделят разследването на престъплението. Така Сага получава партньор в лицето на датския си колега, Мартин Рьоде (Ким Бодня). Не може да има по-различни хора. Сага е директна, буквална, социално неадекватна, лишена от емоции личност, но някак невинна и чиста. Нейната диагноза вероятно така и няма да бъде изречена, но е ясно, че се намира някъде из аутистичния спектър (състоянието й е преведено от по-запознатите фенове като синдром на Аспергер). Нейната сила е перфекционизмът и пълната отдаденост, което я прави перфектното ченге. Мартин пък е топло, чувствително, състрадателно, но не и безгрешно човешко същество. Тя си е самодостатъчна и понякога търси еднократен секс по баровете, а той е семеен с пет деца и втора любяща съпруга. Двамата зараждат тихото си приятелство в нейното отвратително на цвят страхотно порше някъде там, на моста между Дания и Швеция, където ги среща работата. Десет епизода, всеки от които се състои от много и сложни мънички парченца, се подреждат лека-полека в заплетената картина на престъплението, което започва като краен акт за привличане на вниманието на обществото и завършва с разкриването на истинския мотив – доброто старо лично отмъщение, а финалът е справедлив и драматичен.
Вторият сезон е и второ разследване. Мартин и Сага отново са партньори – този път призрачен кораб без екипаж се носи към моста, а в трюма му няколко отвлечени младежи са оковани и дрогирани. Въпреки че не са се виждали от една година, двамата полицаи са все така сродни души, но не са същите хора – Мартин е яростен и отчаян, търсещ начин да събере изпочупения си живот, а за Сага разбираме, че нейната студенина и безчувственост не я прави по-малко ранима душа от всички нас. В това действие пъзелът е дори с повече парченца. Историята отново е оплетена около привидно важни (в случая екологични) послания и отново бива разсъблечена до истинските мотиви с донякъде отворен финал.
Третият сезон е настоящият. Отново убийство и отново събиране на добрите ченгета, отново случайни хора се намесват плавно в историята и се оказва, че не са никак случайни. И отново има нещо гнило в Дания – жертвата е датчанка, собственичка и идеолог на нов тип детски градини, в които децата се възпитават като безполови. Достатъчно основание за безброй врагове, желаещи за разправа и лавинообразно увеличаване на жертвите привидно без връзка една с друга. В личния живот на Сага също настъпват объркващи промени.[[more]]Скандинавският ноар не е американският трилър. Тук историята е разказана до голяма степен чрез атмосферата, а фактите са изложени кратко и ясно. Няма засилени цветове, няма нито едно бясно преследване с коли, кръвта е сивкава, не ярка, не се чуват постоянно полицейските сирени, а убийствата са представени по-скоро естетски, отколкото зрелищно. Това не прави по-малко качествен (напротив), а по-скоро различен този начин да се представи една криминална история.
Въпреки че “Мостът” е разказан лесно, може би не е за всяка публика (вероятно затова има американска версия на този сериал). Четох, че брилянтното изпълнение на София Хелин не е било дори разпознато от тази публика – не могли да схванат, че героинята има психологически проблем, след като това директно никъде не се казва и Халин останала в графата “слаба актриса”... Преценете сами.
