Филмът J.Edgar на Клинт Истууд с Леонардо Ди Каприо има всички необходими съставки, за да бъде фаворит на Американската киноакадемия и не се различава по нищо от тазгодишните номинирани за Оскар заглавия – добър филм на доказал се режисьор (също като „Полунощ в Париж“ на Уди Алън); талантлив касов актьор в главната роля (като „Кешбол“ с Брад Пит); биографична драма с тежък грим (като „Желязната лейди“); легенда за доблест и героизъм (като „Боен кон“); трогателна и прочувствена история за истинско приятелство (като в „Южнячки“). В крайна сметка обаче филмът е напълно пренебрегнат от Академията в абсолютно всички категории. На мен лично ми е любопитно защо.
J.Edgar разказва за живота на Джей Едгар Хувър, легендарният основател на ФБР. В малко повече от два часа екранно време – честно казано излишно подробно – е разказана историята на живота му, на създадената от него организация и някои от най-известните разследвани случаи. Повествованието се концентрира не толкова върху работата на Хувър, колкото върху личното му влияние и воля, благодарение на които той оглавява ФБР близо пет десетилетия и успява да концентрира в ръцете си огромна власт, като самият той остава енигматична фигура. Във филма Хувър е изобразен малко еднопланово и маниакално, като подозрителен и фанатичен човек, който обича и вярва само на майка си (величествената Джуди Денч) и своя заместник и верен приятел Клайв (прекрасна роля на Арми Хамър). В типичния за филмите на Истууд императивен тон е проследена истината за живота и работата на Хувър, чиито недостатъци се оказват предимства във времето, в което живее и го правят незаменим за ролята, която съдбата му е отредила.
Според мен това е и отговор на загадката защо филмът няма номинации за Оскар – той отговаря на прекалено много въпроси, които досега са пазели фигурата на Хувър като една американска легенда, митична и величава. В J.Edgar той е просто един човек, последователно преследващ целите си, не винаги честен, не винаги диалогичен, заслужаващ лоялността на една жена и любовта на един мъж и във война с целия останал свят. Един остарял, параноичен, дебел мизантроп определено не е нещо, което американската публика може да преглътне като истина за един от най-известните хора в съвременната история.
