Този филм спокойно би могъл да се казва не „Срам“ а например – мълчание, похот, ярост, глупост, провокация, безсрамие и така нататък. Защото както срама, така и всичко друго не е във филма, а само в съзнанието на зрителя – ако последният прояви достатъчно въображение…
Може би сте чували за филма Shame, който предизвика скандал на фестивала във Венеция със своята откровеност и направи Майкъл Фасбиндер най-обсъждания актьор на годината. Сюжетът не е тайна – обсебен от секса мъж е принуден да се вгледа в себе си и в живота си когато неуравновесената му сестра идва да живее с него. Чаках да видя този филм с нетърпение, но се оказа, че не видях абсолютно нищо повече от това. В целия филм едва ли има повече от дузина реплики, всички те безинтересни, останалото са мълчаливи сцени, в които на фона на класическа музика наблюдаваме как Майкъл Фасбиндер се „вглежда в себе си“. Половината от това време той е гол – и, признавам, забележителен! Добре, вече ми е ясно защо е избран за мъж на годината, но не и защо трябва да харесвам този филм. Знам, че в киното се изисква зрителят да допълни със своето въображение и ерудиция част от историята, но не и около осемдесет процента от нея, както е в този случай. За целия филм не научаваме нищо за Брендън и сестра му, за тяхната история и отношения, за хората около тях, нито дори дали Брендън се измъчва от пристрастеността си към секса или е просто подразнен, че сестра му нарушава навиците му. Вярно е, този филм е скандален, защото е по-близо до порнографията от общоприетото, но за съжаление това не го прави по-близо до изкуството...
