Този сезон на мода са силните мъже, облечени в кожи, в неравна битка с природните стихии и с безмилостните си врагове. След "Омразната осморка" на Тарантино, идва дългоочакваният (и дългосниманият) "The Revenant"/"Завръщането" с Леонардо ди Каприо и Том Харди съответно в главна и поддържаща роля. Едва ли остана някой да не знае, че този филм се очаква да донесе мечтания Оскар за Лео и мнозина негови почитататели отдавна стискат палци за това, макар и без да са гледали филма.

Абсурдното в случая е не само, че този голям актьор изпадна в една доста нелепа и донякъде дори комична ситуация заради така дълго липсващата награда, а и че, по всичко личи, ще я получи за един филм, който съвсем не е най-силният му откъм актьорска игра.

Да, "Завръщането" е сниман дълго, мъчително и скъпо, насред гола зимна пустош и в преследване на естествена дневна светлина, според замисъла на мексиканския режисьор Алехандро Гонзалес Инариту и наистина е впечатляващ с епичния си сюжет и мрачна сценография. Филмът разтърсва с безмилостния си натурализъм и липса на пощада в някои от най-суровите сцени. Хубавото е, че за разлика от филма на Тарантино обаче на зрителя му е позволено да изпитва състрадание - нещо, без което и най-добре сниманият филм не може. Лошото е, че от един момент нататък всички тези премеждия ти идват малко в повече и почва да ти става все едно...Така или иначе, именно то смекчава бруталността на някои от сцените, които няма да изброявам, от една страна защото са вече доволно известни, а от друга – защото така акцентът пада върху тях, а не върху силата на човешката воля, което изглежда е смисълът на целия филм.

Актьорските изпълнения са наистина много добри, но никой и не би могъл да очаква друго от Леонардо ди Каприо и все по-добрия напоследък Том Харди. Не са обаче гениални. Безспорно, Леонардо ди Каприо заслужава Оскар, но ако го вземе сега, ще бъде малко като за цялостно творчество.