ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Заха Хадид - абсолютният визионер

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Заха Хадид за тези, които я обичат, е най-големият гений на съвременната архитектура. Други не я харесват, защото я мислят за антипатична снобка, фиксирана върху идеята за абстрактна архитектура. И докато възкликнем „Е, не, това не може да е сграда!”, и чуем „Ами не е, това е концепция.”, тя вече се е превърнала в реалност.

Заха Хадид е мъртва. Нейната загуба е като тази на Дейвид Боуи. Шокираща, сюрреалистична. Някак си не очакваме този тип хора да умират. Колко личности в историята са имали живот, в който са променили парадигмите на своето изкуство – не само пренареждайки фигурите в полето, а създавайки напълно ново поле за играта? Затова ми се струва, че безсмъртието се подразбира като част от нещата, които могат със своите супер сили. В случая на Заха Хадид полето е идеята за пространството, в което съществуваме.

 „Лейди Гага на архитектурата”, „Kралицата на извивките”... Заха Хадид насочва тези изключителни флуидни форми и футуристични, плавни извивки, които я характеризират, към бъдещето – космическо, безкрайно, женско.

Tя е абсолютният визионер. Нейната личност обаче е толкова силна, че голямата част от нейните мащабни визии е реализирана! Това е, което ме впечатлява най-много – как един човек успява да превърне нещо, което съществува само като идея, и то толкова абстрактно, че изобщо не знам как е възможно да съществува в света на физическите закони, в нещо реално. Олимпийски стадион, гара, галерия, пристанище, търговски център, опера...

Когато хората видят нещо фантастично, първото нещо, което мислят, е, че е невъзможно. А всъщност не е вярно – ние сме способни да създаваме прекрасни неща.

Родена е в Ирак. Произхожда от богато либерално семейство, но това не значи, че пътят ѝ е бил гладко павиран („Като жена нямаш достъп до всеки свят.”). Идва от онази част на света, в която жената е кодирана по друг начин, но има космополитен живот от малка, достатъчен, за да развие този огромен мащаб на свободното мислене, който се среща много рядко. Учи в Бейрут, после се премества в Лондон, където всичко, което е, става възможно. Днес студиото ѝ, където работят 360 души, е брандът на брандовете в архитектурата. Изпълнили са 37 проекта и в момента са в ход още 45  – от пожарната във Витра (Германия) до моста Шейх Зайед в Абу Даби. Заха Хадид е носителка на най-престижната архитектурна награда Pritzker. Царствена жена, голям почитател на Issey Miyake. Казват, че взимането на интервю от нея е като преследването на белия заек от Алиса в страната на чудесата. Появява се тук, там, докато я гониш и викаш, и не е сигурно дали изобщо забелязва, че си там, защото часовникът в ръката ѝ тиктака „Късно е, късно е!”. Призовава ни да се отървем от това да сме „милички”, слави се като пряма с една крачка отвъд възпитанието и смята, че учтивостта е объркваща.

Нейното кредо е архитектурата, работата и мисията ѝ да сочи напред във времето, реализирайки бъдещето сега, днес, без оправдания и със съзнание, че цената на жертвите, които прави, си заслужава.

Има цели 360 градуса, защо да сe придържаме към един?

Елена е щастливо градско момиче с много и разностранни интереси. Много е сериозна. Не съвсем. Постоянно редактира и започва наново. Не пуши, не пие. Чувства се вкъщи навсякъде, където има Wi-Fi. Повече от Елена можете да намерите във Фейсбук страницата  My Italian Days.