Изкуство

Заха Хадид - абсолютният визионер

Безсмъртието се подразбира...

Заха Хадид за тези, които я обичат, е най-големият гений на съвременната архитектура. Други не я харесват, защото я мислят за антипатична снобка, фиксирана върху идеята за абстрактна архитектура. И докато възкликнем „Е, не, това не може да е сграда!”, и чуем „Ами не е, това е концепция.”, тя вече се е превърнала в реалност.

Заха Хадид е мъртва. Нейната загуба е като тази на Дейвид Боуи. Шокираща, сюрреалистична. Някак си не очакваме този тип хора да умират. Колко личности в историята са имали живот, в който са променили парадигмите на своето изкуство – не само пренареждайки фигурите в полето, а създавайки напълно ново поле за играта? Затова ми се струва, че безсмъртието се подразбира като част от нещата, които могат със своите супер сили. В случая на Заха Хадид полето е идеята за пространството, в което съществуваме.

 „Лейди Гага на архитектурата”, „Kралицата на извивките”... Заха Хадид насочва тези изключителни флуидни форми и футуристични, плавни извивки, които я характеризират, към бъдещето – космическо, безкрайно, женско.

Tя е абсолютният визионер. Нейната личност обаче е толкова силна, че голямата част от нейните мащабни визии е реализирана! Това е, което ме впечатлява най-много – как един човек успява да превърне нещо, което съществува само като идея, и то толкова абстрактно, че изобщо не знам как е възможно да съществува в света на физическите закони, в нещо реално. Олимпийски стадион, гара, галерия, пристанище, търговски център, опера...

[[quote:0]]

Родена е в Ирак. Произхожда от богато либерално семейство, но това не значи, че пътят ѝ е бил гладко павиран („Като жена нямаш достъп до всеки свят.”). Идва от онази част на света, в която жената е кодирана по друг начин, но има космополитен живот от малка, достатъчен, за да развие този огромен мащаб на свободното мислене, който се среща много рядко. Учи в Бейрут, после се премества в Лондон, където всичко, което е, става възможно. Днес студиото ѝ, където работят 360 души, е брандът на брандовете в архитектурата. Изпълнили са 37 проекта и в момента са в ход още 45  – от пожарната във Витра (Германия) до моста Шейх Зайед в Абу Даби. Заха Хадид е носителка на най-престижната архитектурна награда Pritzker. [[more]] Царствена жена, голям почитател на Issey Miyake. Казват, че взимането на интервю от нея е като преследването на белия заек от Алиса в страната на чудесата. Появява се тук, там, докато я гониш и викаш, и не е сигурно дали изобщо забелязва, че си там, защото часовникът в ръката ѝ тиктака „Късно е, късно е!”. Призовава ни да се отървем от това да сме „милички”, слави се като пряма с една крачка отвъд възпитанието и смята, че учтивостта е объркваща.

Нейното кредо е архитектурата, работата и мисията ѝ да сочи напред във времето, реализирайки бъдещето сега, днес, без оправдания и със съзнание, че цената на жертвите, които прави, си заслужава.

[[quote:1]]