Преполовихме годината и вече започват да текат залози и да витаят слухове за бъдещите номинации за "Оскар", въпреки че фаворитите – нарочно, за да са пресни впечатленията в ума на гласуващите – се пускат на екран през ноември и декември. Има и изключения, например прелестния "Woman in Gold" на Саймън Къртис (ТВ ветеран, режисирал акламирания "Моята седмица с Мерилин"), оценен със 7,4 в IMdb, в който превъплъщенията на Хелън Мирън (отново), Татяна Маслани и дори Райън Рейнълдс заслужават да бъдат забелязани от Киноакадемията (и в този дух са коментарите точно на споменатия световен потребителски сайт).

В края на 90-те Мария Алтман (голямата Хелън Мирън) е горда, смела, дръзка и необикновена самостоятелна възрастна вдовица с вирната глава и леко покрити от патината на годините аристократична изисканост и красота, която има малък магазин в Лос Анджелис. Сестра ѝ умира и тя намира кореспонденцията ѝ с правителството на Австрия... По-скоро от уважение към паметта на покойната Мария наема младия, наивен, малко непохватен и неумел, но честен, образован и работлив, с неотразим момчешки чар адвокат Рандъл Шьонберг (Райън Рейнълдс), внук на великия композитор и син на нейна дългогодишна приятелка, да продължи делото. В какво се състои то?

Пренасяме се в предвоенна Виена – братята Фриц (Макс Айрънс) и Густав (Алън Кордънър) Блох-Бауер са богати индустриалци и търговци от еврейски произход, работливи, предприемчиви, интелигентни, честни, започнали от нулата. Харесват и спонсорират изкуството, благословени с тънък нюх, финанси и вкус към красивото. Густав Климт (Мориц Блайбтрой) рисува портрет на бездетната съпруга на Фриц – Адел (Антие Трауе), известна красавица, нежна, изящна, фина и елегантна, градска легенда. Мария (Татяна Маслани изпълнява ролята на младата героиня) – дъщеря на Густав и любимка на леля си, начетена, хубава, привлекателна, надарена с пищна фигура и остър нестандартен ум – се жени за оперния тенор Фердинанд (Хенри Гудман), напет и строен личен момък. Нахлуват германските орди и всичко се срива...

Действието се движи паралелно, разказът е задъхан и увлекателен – Мария успява да избяга през Кьолн заедно със съпруга си, Фриц е в Швейцария, но родителите ѝ остават (има велика сцена на раздяла, в която хлипаме наравно с участниците в нея – "забрави ни и бъди щастлива"), а хищните и невежи вандали и варвари заграбват и оплячкосват каквото могат (портрет на Холбайн отива при Хитлер, а колието от картината на Адел – при жената на Гьоринг)...Колаборационистите пък (местните хитреци и нагаждачи) прибират произведението на Климт в галерия "Белведере" (този художник е много упадъчен за нацистите) и дори му променят заглавието на "Дамата в златно". Сега, след толкова години, австрийците провеждат лицемерен и гузен процес на реституция, но твърдят, че Адел е завещала портрета на галерията, институция за държавата. Действително е така, но дали тя е била нейна собственост? Именно за това започват дела, поради което Рандъл напуска добре платената си работа, а Мария се съгласява да се върне в Австрия, въпреки че е загърбила миналото и иска да гледа напред, а и отвратена, не може да забрави как "добрите и възпитани" виенчани са посрещнали германците с високо вдигнати ръце, развети знамена със свастики и овации, а след това са тормозели довчерашните си приятели, защото са евреи (и са си присвоявали имотите, ценностите и бизнеса им, преди да ги пратят в газовите камери). После същите хора са аплодирали гостоприемно щастливи и въодушевени американците...

В разказа най-интересни не са делата и юридическите трикове и тънкости (въпреки че и те са важни), нито изненадващото решение на "арбитража" (все едно у нас комисия начело с Божидар Димитров да върне откраднатата "История славяноболгарская" на гърците) и финансовото измерение на спорната творба на изкуството (135 млн. долара) – парите са само подробност от пейзажа. Основен е човешкият аспект, великолепно психологически пресъздаден и защитен – близостта, уважението и приятелството, които се установяват след множество перипетии между двама души – добри, благородни, лъчезарни, сърдечни, щедри, великодушни, заслужили съдбата, късмета и щастието да им се усмихнат. И справедливостта да възтържествува в памет на невинните жертви.

Повече от Боян Атанасов можете да откриете в личния му блог, статии от който публикуваме с неговото съгласие.