ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Жиголо на средна възраст"/Fading Gigolo (2013)

"Жиголо на средна възраст"/Fading Gigolo (2013)

Филм на Джон Туртуро като сценарист/режисьор/актьор със специалното участие на Уди Алън, за когото Туртуро е написал ролята, но е много трудно да се повярва, че самият Уди не е автор на всяка дума, която неговият герой Мъри произнася на екрана. При това става въпрос за Уди Алън в най-добрата му форма – смешен, параноичен и абсурден във висша степен.Мъри е трето поколение собственик на книжарница за антикварни книги в Бруклин, но бизнесът му е в упадък и отива към закриване. Единственият служител в книжарницата – самотният, сантиментален и мълчалив Фиораванте (Джон Туртуро) - е страшно популярен сред жените и Мъри решава, че от това могат да се изкарват пари. Никога не съм мислила за Джон Туртуро като за сексапилен мъж, но по някакъв начин героят му във филма ми беше много интересен и наистина привлекателен. На същото мнение бяха и всичките му клиентки, сред които се откроява Шарън Стоун – толкова рядко я виждаме на екран напоследък, особено в подобни роли на сексуално неудържими жени, към което в случая е добавена и достатъчна доза самоирония.

Изобщо всички във филма изглеждат симпатично и на място. Може би само изборът на Ванеса Паради в ролята на ортодоксална еврейка ми беше малко странен, но тя има точното количество ранимост и отчужденост за подобна роля. Историята е малко тромава на места, но актьорите компенсират почти напълно.

Това беше първият ми филм на тазгодишния Филм фест. И беше чудесен – умен, забавен и пълен с познати лица. Точно като фестивала, точно както го обичаме.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...