Да се влезе на изложбата, посветена на Дейвид Бауи, изисква солидна доза търпение – на опашката се чака поне три часа. Пред „Мартин Групиус Бау“ в Берлин има оградено с въжета специално място и там търпеливо се редят феновете. Аз, трябва да призная, не съм от тях. Разбира се, неговата музика е била фон на моя живот, както и на всеки друг мой връстник, но истинската ми любов към Дейвид Бауи започва и завършва с киното. Затова все пак отделих един ден и се наредих на опашката. И преживях вълшебно и вълнуващо пътешествие.
Мястото на Дейвид Бауи в съвременната култура е толкова голямо и видимо, че няма как да бъде подценено – музикант, поет, художник. Сценограф, дизайнер, продуцент. Фотограф, певец, актьор. Ексцентричен, талантлив, неповторим – в няколкото зали на експозицията са показани всички лица на този необикновен човек, станал пример за поколения объркани и странни души.
Роден през 1953 година, Бауи става известен в началото на 70-те и има щастливата съдба да е част от онова поколение музиканти, които стават абсолютни идоли. Преди това подобен статус имат само актьорите.[[more]]Семейството на Дейвид Робърт Джоунс, както е истинското му име, не е богато и изложбата започва с възстановка на къщата им в предградията и талоните за храна – в Англия купонната система се запазва почти десет години след войната. В тази обстановка се ражда Дейвид и училището не изглежда да предлага кой знае какви перспективи – той го напуска само на 16. За сметка на това не спира да учи през целия си живот. Това е и в основата на успеха му – светът влиза първо в ума му, после в творчеството му. Дейвид чете непрекъснато, ходи на театър и опера, пътува много и винаги обикаля музеите и галериите в градовете, където е, обича музиката истински – не само своята. Цялата тази информация, заедно с новините в науката, политиката и религията, които също следи внимателно, се пречупват през особената призма на Бауи и стават част от изкуството му.
В картини, текст, ръкописи, инсталации, видео, костюми и много музика е показан пътят на Дейвид Бауи от самото начало до днес. Всяка зала е неочаквана, музиката е подбрана от Тони Висконти и съжалявах през цялото време, че не мога като останалите посетители веднага да запея всяка песен. Защото музиката е в основата на този свят, изтъкан и от много други съставки.
Вече няма такива музиканти, това е тъжната истина. Зад всяка съвременна „звезда“ стоят десетки професионалисти, които планират стратегиите и вземат решенията. Дейвид прави всичко сам. Дори и грешките си. Зад всеки негов образ и превъплъщение, зад сценографията на турнетата и костюмите му, зад обложките на албумите и работата с гост-музикантите, е той самият. Дори когато работи с най-големите имена в модата като Хеди Слиман, Алекзандър Макуин или Вивиан Уестууд, той не им дава свобода, а точно знае какво иска. Скици, обяснения, рисунки – всичко започва и завършва с Бауи.
В Берлин има добавена допълнителна част към експозицията, посветена на престоя на Дейвид в града между 1976 и 1978 година, където той записва три албума – така наречената „Берлинска трилогия“ - Low (1977), Lodger (1979) и великият Heroes (1977).
А костюмите… за тях мога да разказвам безкрайно. Също и за филмите, за снимките и рисунките, за цялата магия на един артист, избрал да не бъде като другите.
На тръгване установих, че съм била в света на Бауи точно три часа. Нищо чудно, че отвън се чака толкова много. Тръгнах си абсолютно очарована и вдъхновена. Защото може би не всеки от нас може да пресъздаде в творчество пъстрия свят наоколо, но поне можем да го опознаем и преживеем.
