ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Животът на Едгар Алън По: Когато животът ти поднася само лимони...

Животът ни поднася най-невероятни сюжети, понякога достойни за сюжет на филм на ужасите. В тези думи няма нищо пресилено, надзърнем ли в биографията на един от гениите на американската литература, авторът на „Гарванът“, няколко готически романа, фантастика и куп други мрачни произведения – Едгар Алън По. Самият той признава:

„В моето съзнание цялото време е една среднощна печал“.

През краткия си жизнен път, едва 40 години, Алън По преживява страдания и разочарования, които с мъка бихме определили като „удари“ от съдбата. Направо ритници... Но нека видим за какво става дума.

Тъмните облаци надвисват на Едгар Алън По, когато е едва на 3 години и остава сирак. Още тогава той формира в себе си един страх, който го преследва до сетния му дъх: страх от тъмното.

Илюстрация на "Гарванът" от френския импресионист Едуар Мане. Преводът на изданието е на Маларме

“Вярвам, че демоните се възползват от нощта, за да поведат непредпазливите по хлъзгащи пътища“.

И нищо чудно. Той получава образованието си в... истинско гробище. Директорът на пансиона му в Англия, който се намирал до двора на местната църква, имал странна система за онагледяване на уроците по математика. Всяко дете трябвало да си избере надгробен камък и да пресметне възрастта на починалия, като извади датата на раждането и смъртта. А що се отнася до часовете по физическо, тук направо онемяваме. Ако се случело някой енориаш да почине по време на срока (естествено, то се случвало), децата грабвали лопатите и провеждали ободряващи упражнения на чист въздух, копаейки гроба му.

Има още...

Ако името ти е Аглика и е вдъхновено от разказ, не ти остава нищо друго, освен да повярваш в литературата като създател на най-добрите сюжети. Ако пък въпросната героиня е тръшната от чума, не ти остава нищо друго, освен да го вземеш за добра поличба... Като цяло съм оптимист за света и песимист за себе си. Страдам от прекалена емоционалност, която трудно прикривам с привидна дистанцираност. Смея...