Изкуство

Животът на Едгар Алън По: Когато животът ти поднася само лимони...

Понякога съдбата си прави странни шеги с нас

Животът ни поднася най-невероятни сюжети, понякога достойни за сюжет на филм на ужасите. В тези думи няма нищо пресилено, надзърнем ли в биографията на един от гениите на американската литература, авторът на „Гарванът“, няколко готически романа, фантастика и куп други мрачни произведения – Едгар Алън По. Самият той признава:

„В моето съзнание цялото време е една среднощна печал“.

През краткия си жизнен път, едва 40 години, Алън По преживява страдания и разочарования, които с мъка бихме определили като „удари“ от съдбата. Направо ритници... Но нека видим за какво става дума.

Тъмните облаци надвисват на Едгар Алън По, когато е едва на 3 години и остава сирак. Още тогава той формира в себе си един страх, който го преследва до сетния му дъх: страх от тъмното.

Илюстрация на "Гарванът" от френския импресионист Едуар Мане. Преводът на изданието е на Маларме

“Вярвам, че демоните се възползват от нощта, за да поведат непредпазливите по хлъзгащи пътища“.

И нищо чудно. Той получава образованието си в... истинско гробище. Директорът на пансиона му в Англия, който се намирал до двора на местната църква, имал странна система за онагледяване на уроците по математика. Всяко дете трябвало да си избере надгробен камък и да пресметне възрастта на починалия, като извади датата на раждането и смъртта. А що се отнася до часовете по физическо, тук направо онемяваме. Ако се случело някой енориаш да почине по време на срока (естествено, то се случвало), децата грабвали лопатите и провеждали ободряващи упражнения на чист въздух, копаейки гроба му.

Има още...


В университета във Вирджиния, в който учел бъдещият писател, той получава първите си „ценни“ пороци. Началото е положено, а По с лекота се отдава на пиянство и комар.

Разбира се, веднага затъва в дългове.

Богатият му пастрок няма никакво намерение да ги погасява (по-късно официално се отказва от доведения си син) и оттук насетне безпаричието се превръща в негласен спътник на гения. Сценарият се повтаря и когато писателят постъпва във Военната академия на САЩ в Уест Пойнт. Позор за пагона, той пие денонощно, надявайки се да бъде изгонен в най-скоро време. И успява. Изправен е пред военен съд и изритан за „безотговорно пренебрежение към задълженията“.  Той става известен с това, че е единственият значим американски писател, посещавал Уест Поинт, и единственият, който е изгонен оттам.

Лишен от пари и с категорична заповед да не приближава земите на семейство Алън, героят на нашия разказ отива да живее в дома на леля си Мария Клем в Балтимор. Именно по това време започва да пише разкази за списания. И предприема поредната странна стъпка в живота си –

на 27 години се жени за 13-годишната си братовчедка Вирджиния след тригодишно ухажване.

 

Като истински битници те обикалят Америка, като По е винаги на една крачка от кредиторите си и алкохолния делириум. И точно тогава, когато е на крачка от успеха и кариерата му е във възход, жена му се разболява и умира от туберколоза.

Има още...


Животът на Едгар Алън По е наистина кошмарен и има подобен финал. На път за Ню Йорк, отбивайки се в Балтимор, той изчезва за 5 дни. Това се случва през есента на 1949 година. Намерен е на улицата пред един ирландски пъб, в безсъзнание, с огромно количество алкохол в кръвта и парцаливи дрехи, най-вероятно чужди. Приет е в болницата към „Вашингтон Колидж“, където в продължение на два дни не спира да крещи името на мистериозен мъж, някой си Рейнолдс, а после моли дежурния лекар да му пръсне мозъка. Накрая изкрещява от болничното си легло:

"Господи, помогни на бедната ми душа“,

и издъхва. Все още остава загадка какво се е случило с По през тези фатални за него 5 дни, но някои неща е по-добре да си останат загадка. И сега, дръжте се за стола!

Лошият късмет преследва писателя и след смъртта му. Надгробният му камък е прегазен от дерайлирал влак. Затова пък от 1945 г. неизвестно докога на гроба на писателя точно в нощта срещу рождения му ден се появява тайнствен непознат в черно палто. Ритуалът е винаги един и същ. Той вдига тост и оставя полупразна бутилка с коняк и три червени рози.

Може би не знаете, но:

Едгар Алън По много се гордее с поемата си „Гарванът“, наричайки я „най-великата поема, писана някога“. Заради невежеството си по отношение на авторските права той не печели от нея нищо. Публикува я във вестник „Ню Йорк Ивнинг Мирър“, а когато успява да пусне собствени издание, поемата е вече толкова разпространена, че никой не купува книгата.

Има още...


***

Известният гарван от поемата му е вдъхновен от домашния любимец на писателя Чарлс Дикенс, който се появява като герой в детективския му роман „Барнаби Ръдж“. Когато По и Дикенс се срещат за първи и единствен път, птицата е наскоро починала. Силно афектиран, той включил образа на зловещ говорещ гарван във вече написаната си поема „за Ленора“. И понеже Leonore се римува перфектно с Never more, се родила популярната до днес реплика, мантра на Гарвана.

***

Пряк потомък на Едгар Алън По е актьорът със същото име, който извлича доста облаги от връзката с прочутия си прапрачичо. Когато не имитира знаменития си предтеча, той участва във филми като „Маймунджилъци“ и „Сабрина, младата вещица“, където По играе ролята на По. Удобно, нали?

Илюстрация по произведение на Едгар Алън По

За него Марк Твен казва: „За мен прозата му е абсолютно негодна за четене. Също както на Джейн Остин“. За сметка на това Франция и нейните критици направо го обожават. Но както се казва – никой не е пророк в собствената си страна.

***

Едгар Алън По е човек с въображение. Но тъй като често е притиснат от безпаричие, случва се да прави компромиси с журналистическите стандарти за достоверност. Като това да пусне публикация, в която описва първия презокеански полет с балон. „Ню Йорк сън“ помества текста, но още на следващия ден пуска опровержение. У читателите обаче остава усещането за смайваща достоверност на описанията. Все пак да не забравяме, че автор на статията е самият Едгар Алън По.

 

Любов по време на война: Хемингуей и Гелхорн