Изкуство

"Жокера": какво заслужава едно самозабравило се общество?

Злодеят, който обичаме да мразим

Събитието на годината безспорно е "Жокера", чиято премиера бе на 4 октомври по света и у нас. Триумфален "Златен лъв" във Венеция, оценка 9 в IMDb, масова психоза, ефект "любов и омраза"... За всеки киноман е ясно, че лентата на Тод Филипс е свободен римейк на "Шофьор на такси". И то не по-добър от оригинала, само по-модерен и тънко манипулативен, но все пак от висша класа. Готъм е Ню Йорк от 70-те – с ярките си цветове, неоновите нощи, озлоблението, отчаянието, объркването, натрапващата се безизходица, боклуците по улиците, насилието и проституцията...

Артър Флек е душевноболен мъж над 30-те с пристъпи на неконтролируем истеричен кикот, изпито бледо лице със зеленикав оттенък, хлътнали светли очи, луд поглед, мазна дълга коса и нос като хищен клюн. Живее с майка си Пени (Франсис Конрой), кльощава болнава старица с благородни черти и отнесено изражение, която го нарича "Хепи" и която по цял ден гледа телевизия. Артър работи като клоун в агенция и обожава телевизионния водещ Мъри Франклин (Робърт Де Ниро), елегантен, харизматичен и самонадеян комик.

Докато си върши усърдно и съвестно, но бездарно, работата, героят е пребит и унизен от хлапета, нахален колега му дава револвер за съхранение, а междувременно в кооперацията му се е нанесла очарователната и привлекателна Софи (Зизи Бейтц), девойка с интересно лице и... малко дете.

Неудачите продължават до границата на възможностите на Артър за примирение и преглъщане – инертната му и разсеяна психиатърка му казва с каменно лице, че социалната му програма е съкратена от общината, а в метрото го нападат няколко арогантни пияни и дрогирани юпита – той в отчаянието и паниката си ги убива. Това му деяние е възприето с възторг от обикновените хора, но кандидатът за кмет Томас Уейн (Брет Кълън) – баща на бъдещия "Батман" – високомерен богаташ с пронизващ поглед нарича всички бедняци "клоуни", какъвто е и извършилият тройното убийство неизвестен престъпник... Точно тогава Артър прочита едно писмо на майка си, после досие от психиатъра и рязко и невъзвратимо потъва в дебрите на окончателната лудост – мрачна, черна, страховита и зловещо кръвопролитна. 

"Смъртта ми ще бъде по-смислена от живота ми", пише с грешка заради дислексията си Жокера, роден от пепелта на Флек. Бележникът му е пълен с болезнени рисунки и текстове, от които прозира нечовешко страдание и ледена безнадеждност.

Какво заслужава едно общество, което "оставя безпомощен луд без грижи, внимание и лекарства"? Краят е малко разтеглен и това е единствената ми забележка: историята трябваше да завърши в стил "Телевизионна мрежа" – в студиото на Мъри или поне по улиците на вакханално разбунтувалия се Готъм. Когато умните, образованите, богатите, успелите и задоволените забравят, че милосърдието, благотворителността и обикновеното човешко съчувствие и нежност са добродетели, унизените и оскърбените са в правото си да се вдигнат на кървава, ужасяваща и трагична вендета. И тогава кой ще ги поведе, ако не някой като тях, пречистил се и преродил се в огъня на отчаянието, унижението и безпътицата, превърнал се в неустоим и неуязвим обаятелен Бог на злото и безмилостно суровото и заслужено възмездие? Жокера.

 

Хоакин Финикс за тъмната страна на човешката психика