Една жена и нейните тайни, нейната обич, мъка, страст, надежди, приятелки. Майки и дъщери, любовници, случайни мъже и фатални връзки, зловещи съвпадения, раздяла. И Роси де Палма. Точно така – Педро Алмодовар се завръща с един филм, толкова съвършен, колкото само той може да го направи. [[more]] Жена в яркочервена рокля и кървав маникюр внимателно опакова статуетка на мъжки торс – без глава и със срязан пенис. Символиката е ясна още от първия кадър на филма – това е историята на Хулиета и мъжете, белязали живота й. Преди всичко обаче това е филм за Хулиета и жените в живота й – много повече и много по-важни – майка й, дъщеря й Антия, неразделната й приятелка Беа, майката на Беа, домашната прислужница Мария, любовницата на баща й, любовницата на мъжа й и така нататък – поредица от красиви фатални жени, всяка от които следва ирационалния път на своята съдба.
Алмодовар е открил първоизточника на историята на Хулиета в сборника разкази "Бягство" на Алис Мънро. Чела съм тази книга и открих много малко общо между нея и филма – което е голям комплимент и за Мънро, и за Алмодовар, успели да разкажат на езика на своето изкуство напълно различни истории.
Не е тайна, че последните филми на Алмодовар не бяха на нивото на по-ранните му творби, така че всяко ново произведение ни поставя пред изпитание – дали ще може да ни омагьоса както преди или лудостта му полека го напуска. Този филм определено доказва, че Педро Алмодовар си е все същият, а магията и страстите на неговите жени са абсолютно омагьосващи. Всичко в този филм е съвършено – всеки кадър, цвят, костюм, музиката, светлината. Гледа се буквално на един дъх и не може да бъде объркан с ничие чуждо произведение. Абсолютен, стопроцентов Алмодовар – нима има по-голям комплимент?
