След Стиг Ларшон скандинавските литературни трилъри шестват триумфално по света, като екранизациите им също имат грандиозен успех.
Наскоро на български излезе седмата(!) книга на датчанина Юси Адлер-Олсен за отдел Q и Карл Мьорк, но тук ще стане дума за четвъртата част от сагата и филма по нея – "Журнал 64", режисиран от Кристофър Бое и с награда "Робърт" (датски еквивалент на "Оскар") за поддържаща мъжка роля (оценките също са доста високи).
Набързо за контекста: Карл Мьорк (Николай Лие Каас) е ръководител на отдела за "студени досиета" Q, интровертен и сприхав самотник, но и блестящ професионалист (напомня много на Сега Норен от култовия "Мостът", но евентуалния му аутизъм не е във фокус). Помагат му вярната, компетентна и чаровна секретарка Роуз (Йохане Луис Шмит) и заместникът му Асад (Фарес Фарес), висок жилав мъж с едри черти и пъргав ум, който е решил най-накрая да напусне мазето на игнорирания от шефовете отдел.
Завръзката на сюжета е откриването на тайна стая в стара кооперация с три мумифицирани тела. Карл е намусен и сърдит на партньора си заради напускането, но интригата завърта. Темата първоначално е близка на всяко момиче – абортите. Независимо обаче дали си "pro life" или "pro choice", в развитите и модерни правови държави отдавна има консенсус, че жената разполага със своето тяло (Е, тук наскоро политик направи срамно и нелепо изказване, затова повтарям – в развитите и правови държави).
Фабулата придобива още по интересен характер – авангардна наука, старо нацистко минало (тази скандинавска рана е добре изследвана и от Стиг Ларшон), неморален и притаил се учен фанатик, евгеника. В очите на злодея жената е просто репродуктивен организъм, чрез който той може да влияе на бъдещето. Не е толкова фантастично и е много опасно, но Карл и Асад предотвратяват пъкления замисъл. Засега.
Автор: Бистра Андреева