Този филм не е фантастика и не е измислица. Това е една плашещо възможна история за съжителството на две цивилизации, всяка със свои закони и проблеми, които не могат да намерят път една към друга. На фона на всички въоръжени конфликти наоколо, този филм е повече стряскащ, отколкото развлекателен.
Не се подвеждайте по трейлъра. В него напълно погрешно се загатва за конфликт и война, които във филма не се случват. Признавам, че гледайки трейлъра преди време, мислех да пропусна филма, но отзивите след премиерата му са толкова добри – а критиците рядко са щедри на похвали към този жанр – че реших да пробвам.[[more]]Историята започва с пандемия от измисления „маймунски грип“, зад която лесно се отгатва истерията по повод СПИН през осемдесетте години. За кратко време хората измират, освен единиците с имунитет срещу вируса, а на подивялата планета се заселват маймуните, напълно очовечени след опитите от предишната серия. Начело на маймунската държава е мъдрият и симпатичен Цезар – в ролята е Анди Съркис - разбира се - неузнаваем, но толкова убедителен, че с лекота надиграва всички човеци, дори и самия Гари Олдман. Контактът между хора и маймуни се налага по повод една изоставена електростанция и там на практика се вижда как две общества, на пръв поглед изградени върху базовите принципи на хуманността и цивилизацията (маймуните имат училище, ядат в чинии и заседават в нещо като парламент) са заразени от едни и същи пороци – завист, предателство, измама, тщеславие, амбиции.
Продължението просто принуждава зрителите да съчувстват повече на маймуните, отколкото на собствения си род. Авторите песимистично оставят края отворен – та нима конфликтите наоколо са престанали някога само по силата на мъдростта и добрата воля на водачите?
Излишно е да добавям изключителното качество на ефектите, поразителните физиономии на маймуните и спиращите дъха пейзажи. И ако в някоя дъждовна вечер ви се гледа нещо хубаво, това е от най-доброто, което лятото може да предложи.
