ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Зрънца от историята на Прага – Славянският епос на Алфонс Муха

Зрънца от историята на Прага – Славянският епос на Алфонс Муха
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Алфонс Муха е за Прага това, което е Моцарт за Виена. Някъде между истеричното идолопоклонство и пълния кич, неговите картини могат да бъдат открити върху всякакви сувенири - от магнити и кутии за чай до шалчета и шоколадови бонбони. От друга страна елементи на стила арт деко, чийто най-виден представител е Муха, са лесно разпознаваеми върху изящни рамки за картини, чаши и прибори, декоративно изкуство, както и по фасадите на най-красивите пражки къщи.

На всеки почитател на Муха са известни плакатите му за Сара Бернар или рисунките на сезоните и зодиакалните знаци, но малцина знаят, че делото на живота на Алфонс Муха е цикъл от 20 огромни картини, наречени „Славянският епос“, които могат да бъдат видени за първи път заедно в Пражката галерия за модерно изкуство само в рамките на тази и следващата година.

Славянският епос е творба с драматична история. Алфонс Муха мечтае да изобрази историята на славяните в цикъл от картини още от края на 19-ти век. Пречките обаче са много, най-вече финансови. Едва през 1909 година, докато е на посещение в САЩ, той получава подкрепа и финансиране от филантропа и почитател на славяните Чарлз Ричард Крейн. Муха обикаля всички страни от славянския свят, за да прави скици и снимки – Русия, Полша, Балканите, специално ходи до Атон. Картините, с размери приблизително осем на шест метра, рисува поетапно, в продължение на 19 години. Всички те са изложени в Прага само един път, през 1928 година. През 1939 Муха умира и картините от Славянския епос са пренесени в град Моравски Крумов, за да не бъдат конфискувани от нацистите. Там те се намират и до днес. Пражкото кметство и управата на Моравски Крумов се съдят и карат и до ден днешен чия е собствеността върху картините. Ето защо те са дадени на град Прага само за две години – тази и следващата.

Всичко това става абсолютно незначително в момента, в който пристъпите в затъмнената зала, в която греят само картините, огромни като катедрали. Трудно е да се обясни с думи въздействието на изкуство с такива колосални размери, но ви уверявам, че няма нищо общо с кино, дигитални образи или 3D. И разликата е в това, че в картините на Муха няма никаква динамика, те са съзерцателни, дълбоки и омагьосващи. Избирайки най-важните моменти от историята на славяните, Муха напълно съзнателно избягва да рисува сцени на сражения, нападения или масови сблъсъци. Затова пък изобразява големи празници – коронясването на цар Стефан Душан, Сватба в двора на крал Премисъл Отакар ІІ или литургия на славяните, наблюдавани благосклонно от покровителите си, сред които са цар Борис и съпругата му. От българската история Муха се спира на цар Симеон и кръщава картината „Изгряващата звезда на славянската литература“, впечатлен от разцвета на книжнината в Българското царство. Дори и в картините на бойни полета – победата при Грюнвалд от обединените северни славяни – или няколкото картини на църковна тематика – няма триумф, а спокойно съзерцание и меланхолия.

Вярно е, че модерното изкуство често ни впечатлява с идеи и динамични инсталации, но на места като изложбата на Муха не може да не си помислим, че важните теми, постоянството, упоритият системен труд и майсторството на класическите художници си остават най-въздействащите средства за достигане до сърцата и умовете на хората.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...