Културни

„12 гневни“ - класиката с женски глас

Номинация за „Най-добро представление“ за предстоящите награди „Аскеер“.

„12 гневни“ - класиката с женски глас

Написана през 1954 година и станала известна три години по-късно с филма на Сидни Лъмет, пиесата „12 разгневени мъже“ отдавна се е превърнала в класика. Режисьорът Пламен Марков в постановката си в театър „Възраждане“ е запазил гнева, но не и мъжете – половината от журито са жени и техният глас е еднакво важен – не само като тежест, но и като смисъл. Това придава на познатата история напълно ново звучене. Краят също е променен – според Боян в съответствие с екранизацията на Никита Михалков, която аз не съм гледала.

Дванадесет души влизат в една стая делово, забързано, те знаят точно какво трябва да направят, чули са достатъчно за престъплението, има свидетели, има доказателства, решението дали подсъдимият е виновен е очевидно. Само че при преброяването се оказва, че един глас не достига – един мълчалив, разсъдлив и спокоен мъж не е докрай сигурен.

Свежен Младенов е идеален за тази роля – той просто излъчва разсъдливост и вглъбеност, които пораждат едновременно доверие и сигурност. Постепенно всеки от заседателите ще се вгледа отблизо в своите доводи и в себе си и ще промени решението си. И не защото всички ще видят другата истина, в подобни случаи има много причини и част от тях са просто да си „като другите“. Важното е именно онова, което е катализатор на промяната.

В представлението участват двама важни гост-актьори – Стефан Мавродиев и Христо Мутафчиев. Всички останали са от трупата на театър „Възраждане“, която очевидно има капацитет да поднесе на ниво едно такова дълго и трудно представление, при това изиграно на сантиметри от публиката. Георги Златарев, Ивайло Драгиев, Боян Младенов, Христо Станчев, Анатоли Лазаров/Йордан Ръсин, Жана Рашева, Ивет Радулова, Донка Аврамова-Бочева, Костадинка Аратлъкова, Лиляна Шомова, Витория Николова са еднакво добри в отредените им роли, всеки в своя свят на добро и лошо.

Представлението има номинация за „Най-добро представление“ за предстоящите награди „Аскеер“ и на фона на двете грандомански по своя размах и претенции други две постановки в категорията („NеоДачници“ и „Танцът Делхи“) е един сериозен, скромен и смислен претендент.