Безспорно е, че определението „легендарна“ е малко за работата на Леонардо да Винчи. Дори общата ни култура да не е завидна, поне веднъж сме виждали реплика (или оригинала) на Мона Лиза или Витрувианския човек. Този човек от Ренесанса е не просто художник, но и инженер, учен, музикант и математик. Много от научните му открития са открити и приложени на практика. Така те стават неделима част от световната история. Затова, заедно с Микеланджело и Рафаело Санцио, Да Винчи е определен като един от стълбовете на италианския ренесанс. Но какво не знаем за живота на личността му?
Той няма фамилно име
Макар и често да мислим, че Да Винчи е фамилно име на този ренесансов стожер, грешим. Леонардо си няма последно име. Буквалният превод на „да Винчи“ означава от град Винчи, който е роден за художника инженер. Това явление е често срещано през онази епоха. Във времето, в което е живял Леонардо, наследствените фамилни имена са били привилегия само за висшата класа. Стават значително по-масови през XVI век. Дотогава е било приемливо хората да носят имената на родните си места. Ето защо в някои музеи или книги често може да бъде срещнат просто като Леонардо.
Той е незаконороден
Леонардо е извънбрачно дете на заможния флорентински нотариус Сер Пиеро и младата селянка Катерина. Скоро след раждането му майка му се омъжва за занаятчия. Леонардо е отгледан в имота на баща си и е бил третиран като законен негов син. Твърди се, че Да Винчи има и 12 полубратя и сестри по бащина линия, които са били много по-млади от него и не са поддържали активен контакт.
Няма официално образование
На фона на цялата му гениалност е учудващо, че Леонардо не е получил официално образование. Успял е да усвои основите на четенето, писането и артиметиката, но задълбоченото учене идва в по-късен етап от неговия живот. Например латинският, който тогава е бил широко разпространен, е нещо, което геният усвоява сам. А висшата математика, която е била негова обсесия, преоткрива на 30-годишна възраст, когато сам е преценил, че желае да се отдаде на дисциплината.
Научете още...
Не е рисувал толкова много
Дори и да е велик художник, произведенията на Леонардо не са в изобилието, което обикновено си представяме. Всъщност към днешна дата има едва 17 творби, които могат да бъдат приписани на творчеството му. Отчасти феноменът се дължи на това, че умът му винаги е бил зает с научни проучвания и инженерни въпроси, които обикновено проточва във времето. Някои от познатите му произведения пък са познати, защото са достигнали до нас посредством подготвителни скици. Но дори с толкова малко завършени картини отпечатъкът му върху изкуството не подлежи на коментар.
Бил е чирак едва на 15
Както са повелявали каноните на тогавашната епоха, Леонардо започва чиракуването си в юношеска възраст. Благодарение на репутацията на баща си успява да пристъпи в ателието на уважавания Андреа дел Верокио на 15-годишна възраст. Там не само усвоява основните рисувателни и скулптурни техники, но също и инженерство. В това число влизат умения, свързани с химията, металургията и металообработването. На 20 е приет във Флорентинската гилдия на художниците, но прекарва още 5 години при Верокио, преди да започне самостоятелното си развитие.
Удивен е от човешкото тяло
Жаждата за знания на Леонардо се простира и до пределите на човешкото тяло. Затова успява да придобие задълбочени знания за анатомията чрез осъществяването на 30 дисекции в болници в Милано, Флоренция и Рим. Страстта му към анатомията нараства дотолкова, че става едно изцяло ново поле на знание за артиста, без то да има отношение към творческата му работа. Още отрано прави своите чертежи на тела и физиологични анализи. Чертежите му показват как мозъкът, сърцето и дробовете функционират като ядрото на човешкото тяло – нещо, заради което днес се радваме на медицината.
Бил Гейтс притежава неговата тетрадка
Не е изненада, че любознателен човек като Леонардо пише разнообразни текстове. Много от тетрадките му се намират в институции като Британската библиотека. Една обаче е в ръцете не на кого да е, а Бил Гейтс, един съвременен гений. Трудът, притежаван от Гейтс, носи името Codex Hammer или Codex Leicester. Придобит е през 1994 г. за сумата от 30,8 млн. долара. А тетрадката е списвана между 1506 и 1510 г., като е в размер на 72 страници. Съдържа научни разсъждения на теми като цветът на небето, лунните отблясъци и движението на водите.
Научете още...
Най-великото му произведение е унищожено от война
„Мона Лиза“ и „Тайната вечеря“, за разочарование на мнозина, не са най-великите му произведения. Творбата на творбите е невъзможно да достигне до нас. Защото е унищожена от война. През 1482 г. Леонардо напуска Флоренция и отива в Милано, според слухове, за да получи заплащане за създаването на статуя в чест на Франческо Сфорца. Веднъж завършена, тя е щяла да бъде по-голяма от статуите, създадени от Донатело и Верокио. По проекта Леонардо работи в продължение на 17 години, като му дава името Gran Cavallo (Великият кон). Както обикновено, проточването на сроковете е факт, защото умът на Да Винчи е зает с други интереси. А след 12 години, през 1493 г., глинен модел на скулптурата е бил изложен. Леонардо започва работа по планове, в които статуята е трябвало да бъде покрита в бронз. Но металът за статуята е бил използван за направата на оръдия, тъй като френската инвазия е била неизбежна. Именно заради френските бойци днес не можем да се насладим на красотата на този паметник.
Работил е като военен архитект и инженер
Няколко години след края на статуята Леонардо сключва споразумение с изтъкнатия Чезаре Борджия, син на папа Александър VI и главен командир на папската армия. Познат е и заради безскрупулният начин, по който се е опитал да установи контрол над различни италиански провинции. В работа за него Леонардо прекарва 10 месеца като главен военен архитект и инженер. Като такъв е пътувал из владенията му, за да ги изследва в детайли. Затова е създал и множество топографски карти, които дори засенчват днешните.
Последните си години прекарва във Франция
Когато е на 60, Леонардо е принуден да напусне Милано заради политически катаклизми. Отправя се към Рим, където е бил подпомаган от Джулиано де Медичи, брат на папата. Надявайки се да намери работа в Рим, на Да Винчи е предоставена финансова помощ, с която да се издържа. Това предизвиква объркване у артиста и пет години по-късно получава предложение да работи за френския крал. Така напуска Италия през 1516 г., когато е на 65, и не поглежда назад. Във Франция не работи толкова над картини колкото над научни изследвания. Умира едва няколко години след пристигането си и е погребан в църквата „Сен Флорентин“, която е разрушена от Френската революция през 1802 г. Това прави откриването на останките му трудно за историците.
