ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

#2020: Димана Йорданова и годината, която бе битка на живот и смърт

#2020: Димана Йорданова и годината, която бе битка на живот и смърт

Димана Йорданова е от онези момичета, които могат да съберат целия свят в няколко строфи. Тя е родена във Велико Търново и царствено завладя литературната сцена още с дебютната си стихосбирка "Жената и мъжете, които бях". Последваха книга за деца и още 3 стихосбирки, последната от тях излезе преди седмици – "Писма до Ния, която не родих". 2020 ще остане в съзнанието на младата поетеса и по друга причина – това е годината, в която се влюбва... 

Как ще запомниш 2020 година?

Димана: На първо място – като годината, в която се влюбих. Винаги опитвам да избутам тъмнината в ъгъла, ако ми е останало слънце за тази цел, разбира се. Засега го има. Но реално, за всички нас, битката беше – и още е – на живот и смърт. Няма по-сериозна и трудна битка от тази, в нея или печелиш, или губиш, няма сива зона, няма поощрителна награда, има само дисквалификация или златен медал. Мисля, че тази година беше барометър за това колко болка може да понесе човек и колко обич може да донесе.

Какъв е най-важният урок за теб през тази година?

Димана: Че времето, което имаме, е твърде малко, за да си позволим да докосваме бързо. Трябва да го правим бавно. За да му се насладим истински.

Кой е символът/думата на 2020?

Димана: Страх. Тук няма как да се излъжем. Въпросът е какво направихме с този страх. Позволихме ли да стане истински символ или чрез него преоткрихме смелостта.

Какво очакваш от 2021?

Димана: Не смея да се засмея, както казваше един приятел. Нищо не очаквам. Мога само да желая, но очакването носи със себе си разочарования.  Искам здраве и любов за всички. Без тези двете сме нищо.

Какво е твоето пожелание за Новата година?

Димана: Да не спираме да питаме колко високо е небето, да не спираме да скачаме към него, да не спираме да се връщаме на земята. Да не спираме.

 

#2020: Росен Карамфилов и годината, в която научихме, че всичко е временно

Каролина е момиче, което живее по ноти. Сутрин пие кафето си с мляко и музика, през деня чува мелодии в клаксоните на автомобилите, в скърцането на трамваите по релсите, в стъпките на минувачите, в ремонтите на пътищата, във вятъра, който гали клоните на дърветата. Вечер пее в дует с голямата си любов - Града. Понякога му изневерява с някой самотен плаж или достолепен планински връх, но накрая вин...