ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

#2020: Емил Джасим и лудата година на пандемия и протест

#2020: Емил Джасим и лудата година на пандемия и протест

Снимка: Uwekind International School

Емил Джасим няма нужда от представяне. Учителят, историк и образователен експерт отдавна е публична фигура и неведнъж сме се доверявали на неговия професионализъм и критична мисъл. Той беше на първа линия на протестите срещу правителството и това е още една причина да сме любопитни какво се върти в главата му след една противоречива година и с какви очаквания посреща новата 2021 г.?

Как ще запомните 2020 година?

Емил Джасим: Луда година, без никакво съмнение... Луда и много тъжна. Това е годината, в която живота си загубиха приятели и колеги и в която нямам близък, приятел или познат, който да не бе засегнат здравословно или икономически от пандемията. Това беше и година на дисциплината – дисциплината, която с моето семейство безусловно спазвахме и продължаваме да спазваме, но и дисциплината, която правителството не само не успяваше да наложи, но и не спазваше. В професионален план беше годината на внимателния анализ и планирането, които позволиха да преведем общността на "Увекинд" (училището, в което работя) през две учебни карантини успешно. В личен план беше годината, в която дъщеря ми растеше пред очите ми, докато съм в home office, за което съм благодарен – видях я как проходи, как започна да говори и как започна да се влюбва в книгите.

Какъв е най-важният урок за Вас през тази година?

Емил Джасим: Най-важният урок е, че ефектът от всяка криза може да бъде омекотен, ако се планира с внимание към човека. Това направихме в "Увекинд" и в резултат общността ни излезе още по-силна и по-задружна от първата карантина. Това не направи правителството и в резултат – нюзфийдът ми във фейсбук прилича на стена с некролози пред селска църква.

Кой е символът/думата на 2020?

Емил Джасим: Пандемия и протест. Тези две думи белязаха света, но и България. Пандемията промени политическия ландшафт трайно и тепърва ще виждаме обществените отражения. Все пак именно тя в най-голяма степен доведе до загубата на Доналд Тръмп. За България бих добавил и думата "достойнство" – с атака срещу Сарая и всичко след това Христо Иванов показа, че има политици, които са го запазили, а мнозина представители на управляващите и на фасадната парламентарна опозиция ни припомниха с действията си, че ако изобщо някога са го притежавали, то вече безвъзвратно са го изгубили.

Какво очаквате от 2021?

Емил Джасим: Най-силно от всичко през 2021 г. очаквам ваксините да ни върнат бавно, но трайно към възможността да прегръщаме близки и приятели. Това истински ми липсва. Също така се надявам на идващите редовни избори нашите сънародници да гласуват по съвест и с желание за истинска и трайна промяна, защото е крайно време народът ни да покаже политическа зрялост.

Какво е вашето пожелание за новата година?

Емил Джасим: Винаги, ама наистина винаги пожелавам две неща – да сме живи, защото много народ си отиде здрав, и да сме здрави, защото без здраве живот ли е...? Тези двете, ако имаме – първо живот, а после и здраве – всичко можем да направим. Това пожелавам на всички, които четоха дотук. Вярвам, че е възможно 2021 г. да е по-щедра и по-добра за света. И го пожелавам сърдечно.

 

#2020: Росен Карамфилов и годината, в която научихме, че всичко е временно

Деница Стефанова е повече момиче от града, отколкото журналист, въпреки че има 7-годишен опит зад гърба си в различни медии. Преди време решава да зареже професията и да започне да участва в нещата, които допреди само е отразявала с камера и микрофон или с диктофон и фотоапарат. Днес отново захваща познатите оръдия на труда плюс клавиатурата, за да ни покаже какво е научила от другата страна, да н...