Родена е преди 35 години в София, но е живяла в Белгия, Мексико и Испания, където учи архитектура и фотография. Тя е Фелия Барух, фотограф и куратор на фестивала "ФотоФабрика" от създаването му през 2014-та и обича да снима хората. А любимият й проект е "Черната кутия на Фелия Барух" – нейното ателие портрети.
През тази странна 2020 година Фелия издаде книгата Palermo. Box. Me., в която разказва своята история за пътя, раздялата и битките, най-вече личните. Как изглежда човек в края на една такава година, ще разберем между 26 и 30 декември, когато "Черната кутия" ще гостува на галерия КО-ОП – този декември "Черната кутия е същата, ние сме различни"...
Как ще запомните 2020 година?
Фелия Барух: 2020-та година беше една шантава година за всички, случиха се ужасно много неща предвид месеците, през които уж те не можеха да се случат. Започна с много работа, много самота и желание за нови неща. Така и се случи, издадох книга, направих изложба, запознах се с нови хора, места, хобита, експериментирах, със себе си най-вече.
Какъв е най-важният урок за вас през тази година?
Фелия Барух: Да подбираме кои са хората, с които искаме да прекарваме времето си. Да ценим това, че ни има, тук и сега.
Кой е символът/думата на 2020?
Фелия Барух: Прегръдката.
Какво очаквате от 2021?
Фелия Барух: Имам много планове за работа и пътувания и се надявам да мога да ги осъществя. Искам да направя още няколко фотографски книги, още много портрети, да се науча да карам сърф с брат ми, да започна да се катеря по скали.
Какво е вашето пожелание за Новата година?
Фелия Барух: Здраве и време с любими хора. Прегръдки, на които се радваме сега, повече от всякога.
#2020: Богдана Трифонова и годината, която не иска да запомни