ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

#2020: Ивайло Вълканов и годината, която взе много, но и много даде

Има някои мъже, които просто е кеф да ги познава човек. Или да научи за тях. Да потъне в мислите им и в образите, които създават... Такъв е Ивайло Вълканов. Адвокат, но бивш, защото бивши адвокати има, но не и бивши художници, стига вдъхновението в тях така силно да трепти, както при Ивайло. В година като тази е хубаво да се съсредоточим над положителните истории, защото такива безспорно има. Неговият път от рисуващо дете през сериозен зрял индивид със също толкова сериозни професия, семейство и дете, тотално откъснат от изкуството до художник с изложби, стотици поръчки и корица на книга по негова илюстрация е зашеметяващ. Ето един от добрите примери, необходими за всички ни.

Ок, той открива рисуването отново като съществена част от живота и дори свое призвание през 2019 г., но 2020-а е годината, през която всички започнахме да го наричаме художника Вълканов, вместо адвокат Вълканов. Първата му изложба беше в последните дни на 2019 г. Между карантините на 2020 г. беше втората. Очакваме следващите. Вече не се занимава активно с право, само от време на време дава консултации на приятели, когато го питат, но накрая винаги ги съветва да се обърнат към практикуващ адвокат.

По време на съдебни заседания е скицирал това, което виждало сърцето, а не разумът. Една нощ детето в него успяло да пречупи отговорния адвокат, който следва правилния път. Вярва, че много от хората не са щастливи именно, защото са забравили какви са искали да бъдат когато са били деца.

Започвайки с миниатюри, само за година Ивайло Вълканов натрупа хиляди последователи. Иска изкуството му да е достъпно. Затова най-често рисува картички. Идеален начин да бъде докоснато човешко сърце като мимолетна целувка, но запечатана завинаги на хартия. Рисува и картини. Рисува подаръци. Абе, това е Ивайло Вълканов, той рисува. 

Как ще запомните 2020 година?

Ивайло Вълканов: 2020 – годината, която много взе, но и много даде.

Какъв е най-важният урок за Вас през тази година?

Ивайло Вълканов: Урокът, в който бях изправен пред страховете си. И след като почти цяла година ги срещах под най-различни форми (представете си ги – страховете – като ламя с 9 глави),  преди около месец се усетих, в един сюблимен момент, как най-накрая овладях страховете си. Победих ламята! След като цяла година се борих с нея и методично я изкарвах наяве (защото нали знаете къде се крият ламите обикновено – в пещери), изсветлих я, един вид, най-накрая я овладях. И всъщност овладях себе си. За хората, на които им е интересна темата, прочетете за това как Херкулес побеждава Лернейска хидра в един от подвизите, които трябва да изпълни. Всичко ни е казано чрез символи. Отдавна. Ние обаче продължаваме да се правим на приятно разсеяни. За най-лесно. Също така символите искат тълкуване. Буквалният прочит не върши работа. Херкулес е много важен символ. Ние всички сме едни малки херкулесовци, които трябва да изпълним своите си 12 подвига и нищо не може да ни бъде спестено. Такива са правилата на играта.

Кой е символът/думата на 2020?

Ивайло Вълканов: Глобално: COVID, разбира се – и като символ, и като дума. Не ни беше оставен кой знае какъв избор за нещо друго. А и няма защо. Лично – хм, символът: дом. Неслучайно рисувам толкова много къщички. Те не са нищо друго освен символ на дома. А домът има фундаментална функция. Там се съхранява семейството. А семейството е всичко. Думата е вяра. Оказа се, че влязох в 2020-а с много сериозно маловерие. Тук е моментът да благодаря на онзи поп, когото срещнах случайно, когато се разхождах един път из малките улички на София, и ми го каза. Тогава разбрах, че страхът е свързан с липсата на вяра. Тоест маловерие. А вярата изисква доверие. Тоест, ако имаш вяра, значи не следва да се съмняваш. Не следва и да те е страх. Та... във връзка с въпрос 2 – култивирах си и вяра. Култивирах е съществена дума. Защото събира в себе си това да посадиш нещо, да го отгледаш, да го събереш и да го прибереш за "когато ти потрябва". И това да стане един постоянен процес. Също така да се сдобие човек с вяра, означава да стане 10 пъти по-силен. Неслучайно Библията приписва на вярата свойството да повдига планини. Всичко е казано. :) От всички сили, с които човечеството разполага, вярата винаги е била сред най-значимите. И с право Евангелието й приписва свойството да повдига планини. Да се сдобие човек с вяра, значи да стане 10 пъти по-силен.

Какво очаквате от 2021?

Ивайло Вълканов: Краткросрочно съм песимистично настроен, дългосрочно – оптимистично. Нещата ще се задълбочават. Според моето лично мнение, което е лично и нищо друго, положението, което трябва да се постигне, е такова, каквото би следвало да бъде като след световна война. Изградената структура трябва да се разруши, за да има какво да се гради. Човешкото ни съзидание се крепи на пламенност и усърдие. И когато се изчерпят те, когато започнем да се прозяваме в струпаните си запаси, нека не бъркаме топлината на творчеството с вкуса от употребата на предмета, значи градежът ни е започнал да се руши. И така и трябва да бъде. Няма друг начин. Не можем да избягаме от мисията си. Но – като цяло – вървим и ще вървим от победа към победа. Защото, откакто спрямо нас е било постъпено така, както скулптор постъпва с камъка, "откакто хората разпознаха това лице в разпокъсаността на нещата", съдбата ни бе пришпорена. С две думи: всичко е точно. Ха-ха. Нещата не се случват по план, но по заложени изначални принципи. Което е абсолютно достатъчно.

Какво е Вашето пожелание за новата година?

Ивайло Вълканов: Много е сложна темата с (по)желанията. Защото е голяма заигравка. С този, на когото му е възложена функцията да изпълнява желания. Най-онеправданият, между другото. Ха-ха. Имаше един епизод на Rick and Morty по темата (всичко е казано). Желая здраве, вяра и пламенност в усърдието. Желая достоен живот. Много ли е? Не е малко. И любов. Защото какво друго би я заменило? Между другото има разлика между мечта и желание. Докато първото е нещо като неясен блян, второто е малко като... назоваване. Избиране. Като подаване на заявление за консултация с кредитния инспектор, изпълняващ желанията. Много тънък лед е това. Затова е казано да внимаваш какво си пожелаваш. Защото, нали: всичко е казано.

 

#2020: Димана Йорданова и годината, която бе битка на живот и смърт

Деница Стефанова е повече момиче от града, отколкото журналист, въпреки че има 7-годишен опит зад гърба си в различни медии. Преди време решава да зареже професията и да започне да участва в нещата, които допреди само е отразявала с камера и микрофон или с диктофон и фотоапарат. Днес отново захваща познатите оръдия на труда плюс клавиатурата, за да ни покаже какво е научила от другата страна, да н...