Лица

#2020: Росен Карамфилов и годината, в която научихме, че всичко е временно

За изпитанията и уроците на 2020

#2020: Росен Карамфилов и годината, в която научихме, че всичко е временно

Снимка: Румен Вълчев

Познаваме Росен Карамфилов от превъплъщенията му във всяка форма на изкуството – от създаването на романа „Колене“, посветен по думите му на „света, в който оцеляването е въпрос на смелост“, до стихосбирките „Стерео тишина“, „Церебрална поезия“ и „Въпреки бурите“. В началото на тази година той сформира и музикална група, наречена Erase The Poems (Изтрий стихотворенията), където се изявява като фронтмен, а през последните месеци се посвети на рисуването.

28-годишният артист е син на големия български художник Кольо Карамфилов, затова и изкуството за него не е просто призвание, а начин на живот. 2020 година обаче преобърна изцяло представите ни за живота и света. Ето каква бе тя за Росен.

Как ще запомниш 2020 година?

Росен Карамфилов: Като изпитание, каквото досега не се бе случвало на човечеството. Като преминаване отвъд пределите на психическите възможности. Като предел отвъд предела. Като стъпало, което ще изкачваме дълго след края ѝ.

Какъв е най-важният урок за теб през тази година?

Росен Карамфилов: Научих, че всичко е временно. Не че преди не съм бил наясно, просто сега се уверих с очите и сетивата си, че по-кратка приказка от живота няма.

Кой е символът/думата на 2020?

Росен Карамфилов: Съчувствие.

Какво очакваш от 2021?

Росен Карамфилов: Не бих си позволил да очаквам каквото и да било. Бих се помолил да сме здрави и да успяваме да съхраним миговете спокойствие. Те – както отбелязва Буковски – са за предпочитане пред случайните дарове щастие.

Кaкво е твоето пожелание за новата година?

Росен Карамфилов: Коронавирусът да умре от задушаване.

 

#2020: Мила Роберт между най-хубавата и най-трудната си година